Как да мотивираш сам себе си беше тема, която изучавах дълго време с идеята да помогна на себе си, преди да започна да помагам на другите. Мотивацията в живота ми беше явление, което често идваше и си отиваше, без никаква перспектива за дългосрочно партньорство с мен. Направо имаше моменти, в които мразех думата мотивация. Беше ми писнало от нея. Докато един ден не разбих кода.

В тази статия ще ви разкажа една история от личен опит и ще ви покажа къде точно да търсите мотивацията в себе си, така че гарантирано да я намерите.

Преди да започна, нека първо разгледаме думата мотивация, за да се уверя, че сме на една и съща страница, когато говорим за нея.

Мотивация (английски: motivation) е движещата сила към постигането на определени цели.

Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги е от субективно значение и има психологическа ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да се извърши определена дейност. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели, като най-често това са успехи, възнаграждения, награди (в спорта), високи постижения, за които се изисква висока мотивация, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат.
и така, започваме…

Кажи ми, че нещо „няма как да стане“ и само стой и гледай как го случвам.

Знам, че това послание ще резонира с много от вас и за това го използвах (за да обърнете внимание) в този пост, но всъщност искам да ви кажа колко грешно е то според мен, за това ще дам малко контекст.

От малък знам, че имам дарбата да виждам и разбирам как нещата работят много бързо.

Всяко едно постижение в този живот има модел за случване – от правенето на пици, през начина на работа и ефекта, който имат механичните и технологични устройства до конкретен желан ефект или въздействие между взаимоотношенията при хората.

Всички те имат определени модели на повторение и конкретни процеси, през които да се мине, за да се осъществи желан ефект. И всичко това е така само и единствено, заради механиката на света, която работи винаги. По-популярното название на тази механика е закони на вселената, физиката и т.н.

И така преди години това беше моята мотивация „Кажи ми, че нещо „няма как да стане“ и само стой и гледай как го случвам.“ Просто знам, че само трябва да разбера какъв е процеса, ако все още не го знам и ще случа онова, което някой е казал, че „няма как да стане“.

Ето обаче къде ми беше грешката. Години наред се поддавах на провокации отвън. Само чаках някой да ме предизвика и да му докажа… дори не знаех защо изобщо искам да го докажа. Просто го правех.

Въвличах се в какви ли не битки и бели, само за да докажа, че нещо е възможно.
Нежеланието у другите хора просто да се опитат ме побъркваше и ме изкарваше извън релси. Идваше ми понякога да нахлузя боксови ръкавици и да ги зашеметя до момент, в който да паднат всичките им ментални бариери, да се включат първичните им инстинкти и да ги поставя в ситуация, без изход, където единственият им вариант е просто да случат проклетото нещо.

Знам, че с метода „опри пистолета в главата си“, те ще намерят в себе си всички нужни мотиватори и инструменти, за да успеят.

Да, понякога този подход (в преносен смисъл разбира се. Не съм боксирал и застрелвал хора) работеше. Хората се задействаха и случваха проклетото нещо. Накрая, независимо от изтърпяната „болка“, ми благодаряха, че съм бил достатъчно упорит, за да им покажа, че могат, че е възможно и че в крайна сметка съм бил прав.

Цялата тази борба обаче вредеше на мен. Провокацията отвън надделяваше над моята ясна посока относно това къде да инвестирам енергията и ресурсите си. Което от своя страна все повече намаляваше желанието ми да реализирам собствените си стремежи – просто не ми оставаха сили за тях.

Така моите стремежи биваха отлагани, заради отклонения от курса ми, само за да докажа на някой, че нещо е възможно.
Започвал съм работа на места, където съм прекарвал месеци в разбиване на кода за успех в начинанието, за да докажа на някой друг, че това е възможно и има смисъл в определен контекст.

Докато един ден не си казах „Майната им на всички! Да се оправят, не са малки.“ Това, което правех е да изоставам живота си само, за да вкарам малко зрялост, разум и вяра в другите… по  трудния начин.

Не знам дали го правех, за да храня егото си или просто наистина имах желание да откликвам на изречените и неизречените молби на другите. Може би и заради двете. Егото все пак се храни с обратна връзка, а не с вярата ни вътре в нас.

След този момент осъзнах, че единственото, което съм искал е малко мотивация, която съм търсел, чрез външна провокация – тоест по грешния начин.
Реших да дълбая на дълбоко в себе си, за да намеря моята лична мотивация, която ще ме подкарва да случвам неща отново и отново в дългосрочен план и да знам, че е заради правилните причини, тоест моите собствени.

Тези причини се коренят в ценностната ни система, която до някъде е омърсена отново от външни фактори, но дълбоко в нас ние имаме усет за правилни и грешно… за добро и зло.
Достигайки до моите причини, осъзнах че това, което съм правел не е грешно, просто съм го правел по грешен начин. Разбих собствения си код, след толкова време в разбиване на кодове за това как се случват определени неща.

След, като установих каква е моята ценностна система и кои са личните ми причини да правя нещата, започнах всъщност да успявам да помагам на много повече хора и то по много по-лек и за двете страни начин… чрез личен пример и споделяне на опита ми.

Единственото нещо, с което трябваше да се справя тогава е, че не можех да помогна на конкретни хора или да извършвам определени дейности, без да пренебрегна себе си… собствения си стремеж, ценностна система и здраве.

В процеса на дълбаене гладното его започна да умира. Вече не търсех и похвалата от важни в живота ми хора. Просто се фокусирах в моето си нещо, по моят си начин и хората, които искрено искаха моята помощ просто започнаха да изплуват.

Само защото разкарах фокуса от това, на кои хора искам да помогна и се оставих да бъда намерен от хората, които искат да им помогна.

Едно от посланията на тази статия е…

Каквото и да искате да направите, първо проверете дали то е в съответствие с вашите вътрешни мотиватори, а не е провокация отвън.

В повечето случаи на останалите не им пука за вас и какво ще ви струва да им помогнете. Те просто искат желан ефект и в това няма нищо лошо. Всички сме така.
Просто не приемайте нищо лично и бъдете в услуга на тези, които наистина искат точно вас, вашето нещо и вашия начин, без да се хващате за онези, от които може би просто търсите похвала и признание.

Правете, каквото правите, заради себе си… защото вие го искате и е част от вашия личен стремеж. Правете го, за да постигнете резултати, които ще удовлетворят вас по някакъв начин, а не защото някой ги изисква или би се впечатлил от тях.

Парадокса е, че колкото повече се центрирате около себе си и собствените си мотиватори, толкова по-голямо всъщност ще е въздействието ви върху другите… и то точно определени други хора. Тези, които в действителност искат точно вас, вашето нещо и вашия начин. Тези, които в крайна сметка, реално и искрено ще оценят това, което правите.

Угаждай на личните си причини, а не на тези на другите.
Ако трябва да обобщя всичко в няколко думи, те биха били тези:

„Не се доказвай, просто се показвай.“

Не го прави, за да впечатляваш другите, прави го за да впечатлиш себе си.

Който трябва, ще те разпознае, като неговия човек. Който не трябва, просто ще си намери неговия човек някога и някъде.

Какви конкретни стъпки може да предприемете, за да намерите вашата лична мотивация?

Честно казано, както споменах в началото има процеси, през които трябва да се мине и в една статия няма как да ви дам всичко. Но мога поне да ви насоча къде да търсите, за да намерите мотивацията в себе си… гарантирано.

Нашата мотивация е свързана с нашето Защо? Трябва да знаете защо правите това, което правите. В статията до сега ви дадох насоки, че вашето защо трябва да идва от вас, отвътре и да е ваше собствено, а не изфабрикувано отвън.

Като цяло ние правим, каквото правим, за да сме щастливи. Това е нашето защо – щастието. За това сега може да извадите лист и химикал и да започнете да изреждате всички неща, които искате или възнамерявате да направите.

На всяко от тези неща започнете да отговаряте на въпроса „Защо искам да го направя?“, за да извадите дори най-повърхностните си отговори. Напишете колкото се сетите и след това за същото нещо отговорете и на въпроса „Как постигането на това нещо ще ме направи щастлив?“

Идеята на упражнението е да извади на показ външните мотиватори, като пари, слава и оценка от други личности, за да можете да се погледнете отстрани и със следващият въпрос да можете да се задълбочите в търсенето на мотиваторите ви, като се обърнете към себе си и личната си ценностна система.

Та най-добрият начин да мотивираш сам себе си според мен, не е чрез някоя техника, а да бръкнеш надълбоко и да не спираш да дълбаеш, докато не намериш онези благородни и съответни на ценностната ти система причини, заради които би постигнал всичко, което си наумиш.

Ако искаш помощ в посока само-мотивация, предлагам ти да огледаш курсовете „Алфата в теб“ и „ЛайфХакер“ и „Най-добрата версия на себе си“

Надявам се статията да ти е била полезна. 😉

Курсове и Коучинг за хора, които искат повече от живота и бизнеса.