Как да разбереш дали това е правилният път?
Много хора са си задавали този въпрос в един или
друг момент от живота.
Аз също съм си го задавал много често преди години,
но вече не. Нямам тази нужда.
И сега ще споделя какво научих, за да нямам това чудене.
Започваме…
В живота или искаш нещо да стане бързо или
да стане качествено.
Единствения начин нещо да се случва възможно
най-бързо и качествено е, когато станеш майстор
в правенето му.
Дали ще е бизнес, връзка, творение, книга,
продажба или каквото и да е, всяко нещо
има учебна крива, която изисква време,
внимание, усилия и пари.
Както съм писал в няколко мои популярни
статии, това са 4-те ресурса, без които
човек не може да постигне резултатите,
които иска и както ги иска.
И най-стойностното място, където човек
да инвестира тези ресурси на първо
време е в това да разбере какво иска.
Просто съм изумен как толкова много хора,
дори и развиващи се и постигащи някакви
резултати в живота, пропускат тази част
от пъзела.
Да знаеш какво искаш от живота е най…
най… най-важното нещо.
Да не знаеш какво искаш да имаш, правиш, 
бъдеш и научиш е най-големия пропуск, който
човек може да направи в живота си.
Защото животът се определя от тези неща.
Ако ти не определиш какъв живот искаш,
някой друг ще определи вместо теб.
И резултата едва ли ще ти хареса.
Ако не знаеш къде искаш да стигнеш, няма да
стигнеш на прекрасно място по случайност.
Няма да стигнеш никъде.
Ще останеш в промеждутъка от моменти и
изживявания.
Между провала и успеха.
Между нещастието и щастието.
Това означава, че…
Няма да ти е скучно, но и няма да ти е достатъчно интересно.
Няма да си напълно депресиран, но и няма да си кой знае колко щастлив.
Няма да си напълно демотивиран, но и няма да си кой знае колко ентусиазиран.
Няма да си сам, но и няма да имаш хора, каквито искаш около себе си.
Няма да си тотален провал, но и няма да си успешен.
Просто ще си там някъде, но никъде конкретно.
Ще имаш живот, но няма да е истинско живеене.
И няма значение къде си и с кого си сега. Обстоятелствата
и хората не са причината. А ти. Твоят избор да мислиш
по определен начин. А този начин се определя от това
какво искаш.
Трябва… повтарям… трябва да знаеш какво искаш,
ако не искаш да се задоволиш с посредствеността.
Много хора в наши дни казват, че думата трябва
не бива да се използва.
Истината е, че трябва да я използваш, ако искаш нещо.
Трябва е предшественик само на ако.
Не трябва принципно. А Трябва, само ако.
Ако имаш причина, значи трябва.
Длъжен си.
Твой дълг е.
Твоя мисия.
Твоя отговорност.
Твой избор.
И причината, заради която трябва си ТИ.
Но не използвай себе си, като извинение.
Не казвай, че избираш, че не трябва,
защото не си длъжен на никой.
Реално казваш, че нямаш дълг и към себе си.
Реално… се отказваш от себе си. От твоя живот.
От твоя избор.
Ти си причината. Направи го заради себе си.
Направи го.
Избери.
Вземи решение.
Посвети се.
Отдай се… на себе си.
На живота си.

Защо е трудно обаче?

Трудно е… заради съмненията!
Съмнения винаги ще има, но те не бива да
са причина да не дадеш всичко от себе си.
Защото истината е, че ако не дадеш всичко
от себе си, няма да научиш истината.
Няма да разбереш дали си на правилния път.
Няма да знаеш дали това е правилния избор.
Няма да знаеш какво е приготвил за теб живота.
Това е като онази картинка, в която…
Секунда само да я намеря направо и да я сложа тук.
Ето я…

Това става, като се оставим на съмненията.
Стигаме до някъде и после се отказваме, без да разберем
истината.
Съмненията не са истина!
Те са тестове. Тестове на живота.

Проверява дали притежаваме нужната отдаденост,
за да ни даде онова, което искаме от него.
Прочети пак последното изречение.
Или както казва Ал Пачино:
„Когато се съмняваш, чукай!“
С други думи – съмняваш ли се, действай.
Вземи решението.
Задай въпроса.
Направи стъпката.
Може да те отведе до диамантите.
А може и да те отведе до разочарование.
НО поне ще знаеш!
Когато знаеш, можеш да продължиш напреди и нагоре.
Коагато не знаеш, можеш само да стоиш на едно място.
Никога не става дума за това дали след още една „копка“ и
още малко усилие, ще получим всичко, което искаме накуп.
Не. Това искат хората, които все още фантазират, че ще
дойде ден, в който всичко ще стане супер, изведнъж.
Те все още не разбират как работи живота. Не разбират,
че в живота няма само една единствена спирка, на която
ни чака един нареден и готов живот.
Мислят си, че пъзела на живота се състои от едно единствено
парче и се опитват да го намерят.
Не.
Има много спирки. Много парчета от пъзела.
И всяко едно ни дава нещичко, с което да допълним
или подобрим живота си.
Без значение дали ще оправдае очакванията ни или не,
ние пак сме една крачка по-близо до целта.
„Малко по малко“, както казва един мой приятел, който
също е рожденник като мен днес (26.02). 🙂
Понякога се случва да намерим много парчета наведнъж
и да изживеем по-голяма промяна.
Но няма едно парче, което да оправи всичко!
Разбра ме какво имам предвид, но нека се върна на
най-важното.
Разбери какво искаш. Пълната картинка.
Иначе как ще разбереш дали парчетата, които
попадат в ръцете ти са част от твоя пъзел?
Интересна гледна точка, нали?
Замисли се. Колко ли пъзела редиш?
В колко ли различни представи за живота, които ти
се налагат от други хора, се опитваш да се вместиш?
Затова е и важно да се обграждаш с хора, които
мислят по определен начин.
Хора, които ще те подкрепят в сглобяването на
твоя пъзел.
Хора, които вярват в теб и ще ти кажат истината
в очите, дори и да те заболи, за да не потънеш
във фантазия, която няма общо с реалността.
Хора, които ще ти прощават грешките, защото
виждат, че полагаш усилия към подобрение.
Хора, които знаят, че чрез грешките се учим
най-много и те могат да ни направят по-добри.
Хора, които ще ти „светват лампата“, ако видят
че тръгваш да правиш същата грешка, а няма
да те чакат да сгафиш, за да ти го навират в носа.
Хора, които искат да бъдеш най-добрата версия
на себе си, а не проекция на чуждите очаквания.
Има няколко семпли принципа, които винаги са
ми били полезни по пътя в живота:
• Разбери какво искаш и върви към него, без да спираш.
• Ако се отклониш, просто се върни на пътеката.
• Ако паднеш, изправи се.
• Ако те спъват, остави ги назад.
• Ако са с теб, подкрепяй ги.
• Ако те разубеждават, не ги слушай.
• Ако те окуражават, цени ги.
• Ако сбъркаш, коригирай.
• Ако не знаеш, научи се.
• Ако се чудиш, питай.
• Ако те човърка, кажи си.
• Ако ти тежи, разтовари се.
• Ако ти е трудно, продължавай, докато стане по-лесно.
• Ако се съмняваш, стигни докрай и разбери истината.
С всичко казано до тук искам да изясня едно последно
разбиране.
Да стигнеш докрай означава да разбереш дали това
е твоето нещо, дали това е твоя път, дали това е твоя
човек, дали това е твоя бизнес.
Да стигнеш до знаене.
Не можеш да седиш и да измислиш истината.
Можеш само да си я издействаш…
…да я изживееш.
Действай в посоката, в която може би колебливо
вървиш от известно време.
Това е посоката, в която „Аха да се отдадеш и
се спираш, заради нещо… някакво съмнение
може би.“
Това е тест.
Стигни докрай.
Стигни до истината.
Ще разбереш, че си стигнал, когато няма колебание.
Няма съмнение. И знаеш какво да направиш после.
Докато има колебание или съмнение, продължавай
да опитваш, докато не стигнеш до абсолютно знаене.
Това е сигнала. Така ще го разпознаеш.
Това означава, че има нещо голямо за теб, което те
чака от другата страна. Като онова за намирането
на много парчета от пъзела, за което споменах преди
малко.
Това може да са награди или уроци от живота.
Няма как да знаеш със сигурност, преди да се
убедиш сам.
Но каквото и да е от двете, направи всичко по
силите си, за да разбереш какво е.
Не се спирай. Защото каквото и да е от двете, ще
бъде едно от най-ценните ти открития в живота.
Гарантирам ти го!

Това беше от мен за днес.
Надявам се да съм ти бил полезен и ценен с
думите си. И да са ти дошли навреме.
До скоро,
Иво 😉

Курсове и Коучинг за хора, които искат повече от живота и бизнеса.