15,000 лв. оборот. 16.66 лева на час. Добре дошъл в „успешния“ бизнес.

Миналата година се обадих на мой приятел. Не бяхме говорили 6 месеца.

– Как е бизнесът?
– Расте! Вече сме на 15,000 месечно.
– Браво. А печалба?

Тишина.

– Е… не съм ги смятал точно, но растем. Имаме повече клиенти от всякога.

Попитах го колко часа работи.

– Ами… нон-стоп. Знаеш как е, трябва да се бачка.

Направих бърза сметка в главата си. И ми стана лошо.

15,000 лв. оборот. Махни наема. Махни рекламата. Махни данъците, осигуровките, счетоводството, софтуера. Остават му най-много 5,000 лв.

Да кажем, че нон-стоп означава 12 часа на ден, 6 дни в седмицата. Това са 300 часа месечно. 5,000 лв. делено на 300 часа = 16.66 лв. на час.

Знаеш ли кой взима повече? 

Младши програмист, който сега стартира, няма никаква отговорност и играе джаги в обедната почивка.

Приятелят ми не беше построил бизнес. Той си беше купил най-скъпата работа на света. Работа, от която не може да се уволни. Работа, която изсмуква живота му. Работа, която плаща смешни пари за риска, който носи.

Той си мисли, че е предприемач. Реално е роб на собствения си бизнес.

Ако четеш това и усещаш буца в гърлото – не си сам. Това е скритата епидемия на малкия бизнес.

Добре дошъл в реалността.

Тестът на Огледалото: Колко струваш ТИ?

Преди да продължим, искам да направиш нещо, което вероятно избягваш от години. Извади телефона си. Отвори калкулатора.

Може да не ти хареса, но е наложително.

1. Напиши реалната си печалба за миналия месец. Не оборотът на фирмата. Не парите, които са влезли в касата. А парите, които реално са ти останали „чисти“ за теб, за живот, след като си платил на всички разходи – софтуери, доставчици, държавата, екипа, наема, кредити и т.н.
2. Напиши реалните часове, които си работил за бизнеса си. Не се лъжи, че са били „4 часа на ден“. Включи времето, в което отговаряш на имейли вечер. Времето, в което мислиш за проблеми под душа. Времето, в което се тревожиш в неделя. Включи всичко. Да, наистина.
3. Раздели печалбата на часовете.

Какво число получи? 100 лева? 50 лева? 20 лева? 8 лева?

Сметни ги и в евро, за да свикнеш.

Ако числото е по-ниско от това, което би платил на добър специалист – имаме проблем. Ти не управляваш бизнес система. Ти имаш благотворителна организация.

Диагнозата: В капан ли си?

През годините съм научил няколко неща:
Проблемът не е в „икономиката“.
Не е в това, че „няма хора“.
Проблемът е в ролята, която избираме да играем.

В работата си виждам три типа „предприемачи“, които са в капан. 

1. Заетият Бедняк
Графикът е пръснат по шевовете. Телефонът не спира да звъни. Ти си навсякъде – правиш оферти, гасиш пожари, говориш с клиенти, опаковаш пратки. Чувстваш вина да откажеш на клиент или да вдигнеш цените, защото „искаш да помогнеш“. Отстрани изглеждаш много успешен. Хората ти казват: „Браво, скъсваш се от работа!“ Но в края на месеца гледаш сметката и се чудиш: „Къде са парите?“. Работиш за слава и за усещането, че си полезен. Но в магазина не можеш да пазаруваш с „благодарности“. Искат пари.

2. Богатият Затворник
Имаш пари. Бизнесът върви. Може би дори печелиш добре. Но цената е твоята свобода. Не помниш кога за последно си бил на почивка без лаптоп. Страх те е да спреш дори за ден, защото всичко зависи от теб. Ти си най-добрият служител в собствената си фирма и точно това е проклятието. Ако теб те няма, бизнесът умира. Ти не притежаваш система, ти си системата. И тя те изяжда жив.

3. Непризнатият Гений
Ти имаш продукт или услуга, които са злато. Ти си експерт. Но се криеш. Продаваш евтино, защото „хората нямат пари“. Подаряваш труда си или го даваш на безценица, защото те е страх да поискаш цената, която заслужаваш. Чакаш някой да те открие, докато виждаш как посредствени конкуренти с гръмък маркетинг ти взимат клиентите под носа. Все си казваш: „Още малко да го изпипам“. Знаеш, че можеш повече, но си парализиран от перфекционизъм и страх да бъдеш видян. Защо? Заради мнението на колеги, клиенти или случайни хора, които не те ценят достатъчно? За да не заприличаш на хора и бизнеси, които не харесваш? Какво е това, което те спира да си позволиш да покажеш гения си?

Реалността на Пазара (Защо „средното“ ниво умря)

Ако си спял досега, добро утро. Светът се промени. Вече няма място за „средно ниво“.

Пазарът се раздели на две:

1. Масов продукт (Стока): Всичко, което е евтино, лесно заменяемо и се конкурира с китайските гиганти и Изкуствения интелект. Тук печалбите са стотинки, играта е на оборот и процент от пазара, а битката е кървава.
2. Авторитет (Експерт/Бранд): Скъпо, незаменимо, желано заради конкретния резултат и доверието. Заради AI това ниво ще става все по-търсено, ценено и дори помага на тези, които го ползват правилно, да бъдат още по-ценни.

Ако си по средата – ти си в зоната на смъртта. Повечето бизнеси ще фалират не от липса на работа, а от липса на Архитектура.

Те се опитват да решат проблемите на 2026-та с инструментите от 2015-та: „Повече усилия“, „Повече часове“, “Повече реклама”, „По-ниски цени“. Това е като да се опитваш да изкопаеш тунел с лъжица. Може и да стане, но ще умреш от изтощение преди да видиш светлината.

5 Въпроса, които режат до кокал

Ако искаш да излезеш от твоя капан, трябва да спреш да се лъжеш. Самозаблудата е най-скъпият разход в твоя бизнес. По-скъпа от рекламите. По-скъпа от заплатите.

Попитай се (и бъди честен, никой не те гледа):

1. Честен ли си, че проблемът не е в рекламата? Колко още пари ще налееш във Facebook или Google, преди да признаеш, че нямаш система за привличане, задържане или връщане на клиенти? Че пълниш кофа без дъно?
   
2. Честен ли си за офертата си? Ако ТИ не би извадил тези пари за това, което предлагаш (във вида, в който го предлагаш), защо, по дяволите, очакваш някой непознат да го направи? Ако е добра, супер. Но достатъчно ясна ли е? Ти знаеш какво продаваш, но някой непознат ще успее ли за 2-3 секунди да си каже “Това май е за мен” след 2-3 мин да си каже “Това е точно за мен.”?

3. Честен ли си, че знаеш КАК, просто не го ПРАВИШ?
   • Нямаш време? Колко още клиенти трябва да обслужиш ръчно, преди да разбереш, че трябва да вдигнеш цените или да наемеш помощ?
   • Нямаш пари? Колко още месеца ще си на ръба, преди да седнеш и да построиш автоматизациите, от които бягаш, защото ти се струват „сложни“?

4. Честен ли си, че „още малко“ е лъжа? „Само този месец да мине“, „Само този проект да свърша“. Колко години вече си повтаряш тази мантра?
   
5. Ако днес фалираш, каква ще е причината? „Не ми провървя, пазарът е крив“ или „Знаех какво трябва да направя, но ме беше страх/мързеше ме да променя системата“?

Можеш да оцелееш с лоша реклама.
Можеш да оцелееш с кофти икономика.
Не можеш да оцелееш, ако лъжеш себе си.

Твоята Първа Стъпка

Тази статия е първата от общо 3 части. Няма да ти продавам нищо днес. Няма линк за плащане. Няма „бърза схема“.

В Част 2 ще свалим ръкавиците и ще говорим за Математиката – бруталните цифри, които показват дали имаш бизнес или скъпо хоби. Ще ти покажа коя е най-голямата суета и защо много бизнеси ще фалират, докато „растат“.

В Част 3 ще ти дам Системата – архитектурата, която ти позволява да излезеш от оперативата, да клонираш себе си и да си върнеш живота.

Но преди това, имаш задача. Не я подминавай. Това е разликата между това да „четеш статии за развлечение“ и да „правиш бизнес“.

Вземи лист хартия или си отвори бележките на телефона. Запиши 3 неща, които ЗНАЕШ, че трябва да промениш в бизнеса си, но отлагаш от месеци (или години).

Може да са:

• Да спра да работя с онзи токсичен клиент, който ми плаща малко, а ми взема здравето.
• Да вдигна цените с 50%, дори да загубя клиенти.
• Да спра да правя всичко сам и да делегирам.
• Да си направя имейл листа и да спра да завися само от социалните мрежи.

Само ги запиши. Извади ги от главата си. Признай ги.

Част 2 ще е само за тези, които имат смелостта да погледнат реалността в очите.

Ще се видим там.

Иво