Миналата година се обадих на мой приятел. Не бяхме говорили 6 месеца.
– Как е бизнесът?
– Расте! Вече сме на 15,000 месечно.
– Браво. А печалба?
Тишина.
– Е… не съм ги смятал точно, но растем. Имаме повече клиенти от преди.
Попитах го колко часа работи.
– Ами… нон-стоп. Знаеш как е, трябва да се бачка.
Направих бърза сметка в главата си. И ми стана лошо.
15,000 лв. оборот. Махни наема. Махни рекламата. Махни данъците, осигуровките, счетоводството, софтуера. Остават му най-много 5,000 лв.
Да кажем, че нон-стоп означава 12 часа на ден, 6 дни в седмицата. Това са 300 часа месечно. 5,000 лв. делено на 300 часа = 16.66 лв. на час.
Знаеш ли кой взима повече?
Младши програмист, който сега стартира, няма никаква отговорност и играе джаги в обедната почивка.
Приятелят ми не беше построил бизнес. Той си беше купил най-скъпата работа на света. Работа, от която не може да се уволни. Работа, която изсмуква живота му. Работа, която плаща смешни пари за риска, който носи.
Той си мисли, че е предприемач. Реално е роб на собствения си бизнес.
Ако четеш това и усещаш буца в гърлото – не си сам. Това е скритата епидемия на малкия бизнес.
Добре дошъл в реалността.
Преди да продължим — ако искаш — можеш да направиш един бърз тест. Някои го избягват с години. Други го правят всеки месец. Извади телефона си. Отвори калкулатора.
Какво число получи? 100 лева? 50 лева? 20 лева? 8 лева?
Сметни ги и в евро, за да свикнеш.
Ако числото е по-ниско от това, което би платил на добър специалист – имаме проблем. Ти не управляваш бизнес система. Ти имаш благотворителна организация.
През годините съм научил няколко неща:
Проблемът не е в „икономиката“.
Не е в това, че „няма хора“.
Проблемът е в ролята, която избираме да играем.
В работата си виждам три типа „предприемачи“, които са в капан.
1. Заетият Бедняк
Графикът е пръснат по шевовете. Телефонът не спира да звъни. Ти си навсякъде – правиш оферти, гасиш пожари, говориш с клиенти, опаковаш пратки. Чувстваш вина да откажеш на клиент или да вдигнеш цените, защото „искаш да помогнеш“. Отстрани изглеждаш много успешен. Хората ти казват: „Браво, скъсваш се от работа!“ Но в края на месеца гледаш сметката и се чудиш: „Къде са парите?“. Работиш за слава и за усещането, че си полезен. Но в магазина не можеш да пазаруваш с „благодарности“. Искат пари.
Изходът не е да спреш да помагаш — а да преструктурираш как помагаш.
2. Богатият Затворник
Имаш пари. Бизнесът върви. Може би дори печелиш добре. Но цената е твоята свобода. Не помниш кога за последно си бил на почивка без лаптоп. Страх те е да спреш дори за ден, защото всичко зависи от теб. Ти си най-добрият служител в собствената си фирма и точно това е проклятието. Ако теб те няма, бизнесът умира. Ти не притежаваш система, ти си системата. И тя те изяжда жив.
Изходът не е да продадеш бизнеса — а да извадиш себе си от критичния път.
3. Непризнатият Гений
Ти имаш продукт или услуга, които са злато. Ти си експерт. Но се криеш. Продаваш евтино, защото „хората нямат пари“. Подаряваш труда си или го даваш на безценица, защото те е страх да поискаш цената, която заслужаваш. Чакаш някой да те открие, докато виждаш как посредствени конкуренти с гръмък маркетинг ти взимат клиентите под носа. Все си казваш: „Още малко да го изпипам“. Знаеш, че можеш повече, но си парализиран от перфекционизъм и страх да бъдеш видян. Защо? Заради мнението на колеги, клиенти или случайни хора, които не те ценят достатъчно? За да не заприличаш на хора и бизнеси, които не харесваш? Какво е това, което те спира да си позволиш да покажеш гения си?
Изходът не е да станеш по-добър — а да спреш да се криеш.
Ако си спял досега, добро утро. Светът се промени. Вече няма място за „средно ниво“.
Пазарът се раздели на две:
Ако си по средата – ти си в зоната на смъртта. Повечето бизнеси ще фалират не от липса на работа, а от липса на Архитектура.
Те се опитват да решат проблемите на 2026-та с инструментите от 2015-та: „Повече усилия“, „Повече часове“, “Повече реклама”, „По-ниски цени“. Това е като да се опитваш да изкопаеш тунел с лъжица. Може и да стане, но ще умреш от изтощение преди да видиш светлината.
Ако искаш да излезеш от твоя капан, трябва да спреш да се лъжеш. Самозаблудата е най-скъпият разход в твоя бизнес. По-скъпа от рекламите. По-скъпа от заплатите.
Попитай се (и бъди честен — никой не те гледа):
Поразсъждавай над отговорите си, но помни това…
Можеш да оцелееш с лоша реклама.
Можеш да оцелееш с кофти икономика.
Не можеш да оцелееш, ако лъжеш себе си.
Тази статия е първата от общо 3 части.
В Част 2 ще свалим ръкавиците и ще говорим за Математиката – бруталните цифри, които показват дали имаш бизнес или скъпо хоби.
В Част 3 ще ти дам Системата – архитектурата, която ти позволява да слезеш от колелото, да клонираш себе си и да си върнеш живота.
Но преди това, имаш задача. Не я подминавай. Това е разликата между това да „четеш статии за развлечение“ и да „правиш бизнес“.
Вземи лист хартия или бележките на телефона. Запиши 3 неща, които ЗНАЕШ, че трябва да промениш в бизнеса си, но отлагаш от месеци (или години).
Може да са:
Само ги запиши. Извади ги от главата си. Признай ги.
Докато чакаш Част 2…
Прочети безплатно книгата ми „Архитектура на Автентичния Бизнес“.
Вътре давам метода, с който да имаш некопируем бизнес, който работи за теб, вместо ти за него.
Част 2 ще е само за тези, които имат смелостта да погледнат реалността в очите.
Ще се видим там.
Иво
Resonance Copy™ и SPARK SYSTEM SCORE™ са запазени търговски марки на Ди Джи Маркетинг и Адвъртайзинг ЕООД.