В тази статия от Михаел Иванов (млад, любопитен към живота, човешката гениалност и социалната интелигентност, избрал пътя на ръчното изграждане на своето бизнес образование и първият гост автор в НЛП Блог) ще научите за неговите впечатления от програмата „Как да запалим страстта?“ и как тя му повлия.

А сега е ред на автора: Михаел Иванов

Беше преди няколко месеца, запознах се с Иво Димитров на едно ежеседмично събиране, наречено „Кафе за лидери”, там имаше хора от най-различни сфери на бизнеса и в продължение на два часа ние разговаряхме, обсъждаме, обменяхме опит. Когато дискусията приключи, сякаш формалността малко спадна и повечето от нас станаха от местата си, за да се запознаят и поговорят лично с хората, които са им направили впечатление. Аз отидох при Иво, тъй като го познавах отпреди това. Бях впечатлен колко добре си е свършил personal branding-a, щом когато се представи на групата в съзнанието ми изкочиха няколко негови страхотни статии, НЛП, блогът му и го познах веднага от профилната му снимка във фейсбук, където отдавна го следвам.
 

Неочаквано предложение

Отидох при него с думите „Браво Иво, добра работа си свършил, щом знаех кой си преди още да си се представил на групата”. Не знам дали често хора го заговарят по този начин, но това определено го накара да се усмихне. Разменихме няколко думи и той ме разпита с какво се занимавам. Разказах му, че съм избрал да не уча в университет, че съм поел образованието в свой ръце и събирам знания и опит от най-различни места. По лекото повдигане на веждите разбрах, че явно и това не го чува прекалено често. Не мина много време преди той да накара моите да се подвдигнат, отправяйки ми директно предложение. Сподели ми, че е създал имейл курс, който продължава 7 седмици и в него е събрал голяма част от опита и знанията си. Често получавам всякакви промоционални имейли в пощата си, но малко от тях предлагат реална стойност в размяна на моят клик или внимание. Определено исках да разбера какво представлява неговия имейл курс, за това се записах.
 

Един имейл и много незададени въпроси

Два дни по-късно получих първия имейл от серията, взех тетрадка и химикал, както той ме инструктира, започнах да чета и обмислям всичко написано. По стила му на писане и начина му на разсъждаване бързо разбрах, че споделяме доста общи ценности и виждания спрямо живота, това ме развълнува, определено курсът щеше да си струва!
Това което не знаех, обаче, е какво ще ме очаква в следващите имейли. Още във втория бях предизвикан да си задам въпроси, които не си бях задавал отдавна. Да „имам предвид края в началото”, да преосмисля наистина какво бих искал да оставя след себе си, какво бих искал да съм казвал на семейството и близките си, представяйки си, че вече съм достигнал до мечтания връх, стоя спокойно седнал на него, взирайки се надолу по стръмния и опасен път, който съм изминал. За какво се чувствам благодарен? Замислете се..колко често в забързаното ви ежедневие се случва да седнете и да си зададете тези въпроси? Колко от приятелите ви питат за какво сте благодарни? Е, Иво започваше да се превръща в този „приятел”, от когото можех да очаквам много подобни въпроси в следващите имейли…
 

Из тайните на съзнанието

Отваряйки поредния имейл и очаквайки да бъда изваден отново от рамките си, Иво побърза да ме изненада с нещо напълно различно – този път говореше за нерешителността, съмнението и страха и връзката им с шестото чувство. Дефинира различните форми на страха и затвори с гръм и трясък темата със следния цитат – „Когато предприемеш дори най-малкото действие обратно на посоката на страха, нещо невероятно се случва”. Замислих се над това, беше прав. Замисли се и ти, сещаш ли се за някой момент в живота си, когато си направил съвсем малко действие, противоречил си на разбиранията си, пренебрегнал си частично страха си? Усети ли как въображаемите ти граници леко се разшириха? Усети ли как се свърза малко повече със себе си, разкри се малко повече пред себе си? Иво е прав.
 

Практика. Практика. Практика

Постепенно започнаха да се появяват и кратки задачи в края на имейлите – логично, очаквах го, пет минути практика са по-добре от петдесет минути теория, нали така беше? Е, една от задачите не беше чак толкова кратка. Дори я прочетох два пъти, за да бъда сигурен, че наистина изисква това от мен. Имах и други ангажименти, които ме очакваха, а пред себе си виждах „Напиши 50 (!!!) неща, които ще ти вземат ума от вълнение, когато се случат”. Петдесет? Бях сигурен, че това ще отнеме време. Погледнах тетрадката, погледнах химикала, погледнах и часовника си. „Е, ако го отложа, най-вероятно няма да го направя никога”, така че да действаме. Отне ми около половин час, напрегнах си доста мозъка, но честно казано беше забавно да отпусна въображението си и да гледам какви ги нарежда.
 

Какво? Защо? Как?

До края на курса Иво ме прекара през всички възможни сенчести и непосещавани места на съзнанието ми и си зададох толкова много въпроси и дадох толкова много отговори, че освен познавайки по-добре самия него, опита и възприята му, аз познавах и друг човек много по-добре – себе си.
Честно казано не ми правеше впечатление, че всъщност съм преминавал през различни модули, които са имали за цел да ме докоснат от определен ъгъл и да ми дадат определена информация прозрения. Просто всичко беше последователно и логично навързано. Впоследствие осънзах, че целият курс е разделен на три основни части – „Какво искам?”, „Защо го искам?” и „Как ще имам това, което искам?”. Отново си казах „Иво е прав!”. Замисли се – ние хората често искаме неща. Понякога ги искаме в продължение на години и впоследствие ги получаваме. А може да ги получим и да осъзнаем месец по-късно, че всъщност не ги искаме. Друг път ги искаме една седмица и после намираме друго нещо, което да искаме. Не пропускаме ли нещо? Не е ли прекалено лесно да бъдеш заблуден какво всъщност искаш? Е, Иво ти отговаря на този въпрос, показвайки ти как да разбереш ЗАЩО го искаш. Със сигурност това ще ти спести много време и неприятни чувства.
Случва се и да знаем какво искаме и защо го искаме. Но да не знаем как точно да го постигнем. И това е нормално. Образованието и медиите дават манипулирана информация, която обхваща обществото, а то се опитва да го предаде на нас. А това обикновено ни кара да се чувстаме объркани и не съвсем сигурни как да постигнем желаната си цел. Е, в частта „Как ще имам това, което искам?” ще получиш много от отговорите, които търсиш.
 

И все пак…защо по имейл?

Знаеш ли… не се изненадвам, че Иво е направил курса за разпространение по имейл. Живеем във време, в което твоят имейл е най-личното нещо, което може да дадеш. Всеки маркетьор се стреми да стигне до него . И за това ние толкова ревностно го защитаваме. Начина по който Иво комуникира с теб, лично, директно, откровено и леко хумористично приляга идеално на най-пазеното нещо в интернет в момента – твоята неприкосновеност и директния достъп до теб чрез личната поща. Браво Иво, отново се оказа прав, това е правилният начин.
 
… а сега пак съм аз, Иво. 🙂
Искам да благодаря за чудесната статия на Михаел и за желанието му да сподели мислите си с нас. С интерес ще следя развитието му и се надявам все повече хора да се отдадат на личностното си развитие, като него… и да не отлагат да напишат „50-те неща“ за утре 😉
За да преживеете и вие това, което Михаел изпита включете се в курса „Как да запалим страстта?“ от тук.

Курсове и Коучинг за хора, които искат повече от живота и бизнеса.