В тази статия искам да ви споделя една Будистка история, в която се разказва за фермер, който разбирал дали нещо е добро или лошо.

Един ден конят на фермера избягал. Съседите му дошли и казали:

– Оо, съжаляваме, че изгуби коня си човече!

И фермерът отговорил:

– Кой знае какво е добро или лошо? Може би след седмица този кон ще се върне с още 12 коня, който ще го последват обратно вкъщи.

Така и станало. След няколко дни съседите му видели всички тези коне, които дошли до къщата му и казали:

– Уха, това е благословия човече! Имаш всички тези коне безплатно.

А фермерът само се усмихнал и казал: „Кой знае какво е добро или лошо?“

Малко след това синът на фермера се качил да язди един от новите коне, обаче паднал и си счупил крака.

Съседите виждат това и казали:

– Оо, съжаляваме за това, което се е случило със сина ти човече!

Но мъдрия фермер само казал:

– Кой знае какво е добро или лошо?

Скоро след това кралят на провинцията дошъл да набира всички млади мъже за война. Стигнали до къщата на фермера и видели, че кракът на сина на фермера е счупен, затова не могли да го вземат с тях на война.

Поуката от притчата не е само за самата историята, но и за живота. Когато решаваме дали нещо е добро или лошо, ние често прикрепяме силни възприятия и усещания към ситуацията. Така можем да се разочароваме от нея и така всъщност страдаме. Страданието, разочарованието и фрустрирането са усещания, които ние избираме дали да ни обземат или да ги пуснем.

Ако им се оставим… така ние тренираме ума си да вижда предимно лошите неща в света и все по-малко да очакваме хубави неща в живота. Тази нагласа диктува нашето поведение, което в различни ситуации може да ни донесе още повече болка и страдание, защото просто действаме от позицията на страха – взимаме повече грешни решения и предприемаме повече деструктивни действия.

Но можем да изберем и да не прикрепяме конкретно усещане към ситуациите и просто да видим дали може нещо добро да излезе от нея. Така си даваме шанс за нещо добро да влезе в живота ни покрай всякакви ситуации, места и хора. Може да е урок, може да е неочакван хубав ефект, любов, възможности… Може да е всичко.

Интересното е, че дори и да не изберем да прикрепяме конкретно усещане към ситуация, ние всъщност пак го правим – просто прикрепяме усещане за свобода и изобилие от възможности.

Сигурно често сте чували израза „Просто нямай очаквания!“.

ОК, но какво значи това?

Повечето хора, които изричат израза дори не знаят какво значи и как да го обяснят. Просто повтарят нещо, което са чули.

Моята работа обаче е да знам и сега ще ви обясня.

Реалността е, че няма как наистина да премахнем очакванията си. Затова и много хора, които чуват израза, изпитват трудност с прилагането на този съвет.

Това, което всъщност можем да направим е да ги трансформираме в по-отворени, свободни и позитивни очаквания, като не се привързваме към тях твърде много.

Тоест цаката не е точно „Да нямаш очаквания“, както често се казва (дори и аз съм го казвал, но и гледам да го обяснявам като го изричам).
Цаката е да имаш позитивни очаквания, без да се привързваш твърде силно към самия резултат, който очакваш. Тоест в същото време си отворен за всякакви възможности.

Знам, че концепцията може да е малко трудна за осмисляне за някои хора. Затова ще помогна още малко, като кажа следното.

Бъди с нагласата винаги да очакваш най-доброто, като си ОК с това и да не се случи най-доброто, защото си уверен, че каквото и да става, ще се справиш. Ще намериш по-добро решение. И че непостигането на цел от първите опити носи със себе си уроци, които те подготвят да бъдеш готов и достоен за постигането на целта.

За да го опростя, ето една сентенция, която ми изникна преди години, докато създавах курса ми „Алфата в теб“:

Ако все още нямаш нещо, което искаш, значи все още не си този, който може да го има.

Тоест има още нещо, което имаш за настройване в нагласата или поведението си. Може да са много неща. Но може и да е нещо много малко. Може да си на крачка от това да бъдеш този, който ще постигне целта. Няма как да знаеш, но можеш да продължаваш да се подобряваш, за да се увериш, че ще постигнеш, каквото си наумиш. Просто няма друг вариант.

Аз затова като слушам книга, участвам в някой курс за маркетинг или се събера с група от хора, които са на моята честота и искам да се уча от тях, не гледам дали ще получа 100% нова, интересна или главозамайваща информация от цялото преживяване. Търся онези от 1% до 5%, които ще ме надградят.

Не очаквам да стана изцяло нов човек, чрез 100% нова информация от някой източник.
Имам позитивното очакване, че там има нещо за мен. Може да е нещо малко или нещо голямо.
И просто съм отворен за възможността да го видя и усвоя.
И не малко пъти се е оказвало, че нещо много малко, което съм научил е било като липсващото парче от пъзела, който съм редил месеци или години. И това малко парченце е било достатъчно, за да се нареди пъзела в ума ми и да ме трансформира цялостно.

Докато хората, които винаги търсят изцяло нова, цялостна информация, почти никога не постигат такива трансформации и всеки един от вас, които четете тази статия, знаете защо. Защото те постоянно казват „Аз това го знам!“. И го казват не по начин, че наистина го знаят, а все едно казват „Аз това го знам! Не ме е трансформирало цялостно, като го приложих един-два пъти. Дай ми нещо ново, различно, по-голямо, по-силно.“

Сигурен съм, че ме разбирате за какво говоря. Просто това е затворено мислене. Големи очаквания, без уважаване на процеса, който случва нещата.
Как човек да получи възможности, ако не дава възможност на нещата да се случат.

Пак казвам – малките неща, които повечето хора пренебрегват, често са ключа към най-големите резултати.

Това, което споделих досега всъщност е един от главните принципи за случване на нещата. Имайте цели, но не се привързвайте твърде силно към тях, за да оставите място за креативност и действане. Да можете да се фокусирате върху процеса, който всъщност ще ви заведе до целта.

Надявам се, че статията ви е харесала. Ако искате да работите с моите програми по темата, която засегнах в тази статия, силно препоръчвам два от моите курсове. Единият е „Алфата в теб“ (повече за него тук), а другият е „ЛайфХакер“ (повече за него тук), кликнете върху имената, за да научите повече за всеки един от двата курса и ще се радвам, ако в тях намерите липсващите парчета от пъзела. Ако не стане за 30 дни, връщам парите. Семпло е. Тук съм да помагам. 😉

Единственото ми изискване е да се включват хора, които ще дадат шанс на процесите и ще следват инструкциите ми. В противен случай курсовете ми няма да ви помогнат.

Пишете ми на лично през чат бутона, ако имате някакви въпроси. Отговарям лично.

Та… кой решава дали нещо е добро или лошо?

😉

Курсове и Коучинг за хора, които искат повече от живота и бизнеса.