Невъзможно е да загубиш! Точка. Освен, ако…

В света няма загуби.
Нещата просто минават от едни състояния в други.

Хората сме по същия начин в живота. Преминаваме от едно състояние в друго.

​​​​Затова е невъзможно да загубиш…

…​​освен, ако…

…ти не избереш да преминеш в състояние на загуба.

​​​Нека обясня какво точно имам предвид…

​​​​От 2012-та досега съм консултирал хиляди хора.
Хора с всякакъв финансов статус, семейно положение, ​професионална сфера и житейски опит.

Чувал съм истории, които да накарат кожата ти да настръхне от страх, срам или притеснение.
Такива, които да те разплачат от радост със своята смелост, отдаденост или любов.
​И такива, които сякаш ​​​​поставят мозъчните ти клетки в пералня и пускат центрофугата, докато си задаваш въпроси, като:
“Как е възможно да се случват такива готини неща, просто ей така сякаш от нищото? Защо не се случват на повече хора? Магии съществуват ли???”

И знаеш ли кое винаги ми е най-интересното в тези консултации с клиенти или казуси, които разглеждам в уебинарите на Клуба?

Най-интересно ми е като видя двама или няколко души с казуси, които са на 99% еднакви, но са с коренно различен резултат.​​​.. дори и да се опитват да действат по един и същи начин.

Единствената разлика в казусите им е нагласата (или състоянието)​ относно конкретния казус в дадената сфера.​
​​​​
Всичко, което аз виждам в тези хора е… различно състояние, от което оперират в дадени сфери от живота си.

Едни се приемат за губещи. Питат се “Защо това се случва на мен?”. Търсят решение на проблема така, че реалността им в тази сфера да е напълно различна.

​Други (независимо, че казуса е същия) смятат, че са спечелили и просто искат подобрение.​ Нещата да са още по-добре в тази сфера.

Има и ситуации, в които някои клиенти са страшно напред във финансов план, но са много назад в личен и любовен план.

Както и обратното. Напред в личен план, но назад във финансов план.

Или физически или здравно или семейно или като обкръжение. Няма значение.​​​​​​​​

Всички ние сме успешни в някои неща и не колкото ни се иска успешни в други неща.

И отново разликата е единствено в нашето състояние. В една сфера от живота, в която сме успешни влизаме с едно състояние, но в други, в които не сме, влизаме с друго състояние.​​​

В две еднакви ситуации… едни хора влизат с едно състояние, а други с друго.

И резултатите са различни!

​​​​​​И също, когато след консултации клиентите ми се върнат към казуса си, но с новото състояние, резултатите рязко се променят.

Най-често става дума за връзки.
Как един мъж например, от такъв, който преследва жената и чак се унижава, с идеята да я спечели, след промяна в нагласата, всичко се балансира и тя започва да го търси и да влага повече усилия?

И обратното също. Нямат значение половете.
Или дори мъж към мъж. Или жена към жена.
Имал съм всякакви казуси.

​​​​​​Някои хора се чудят:
“Как този има такъв успех с жените? Какво има повече от мен?”
“Как онзи има успешен бизнес, а аз не? Уж продаваме едно и също по един и същи начин.”

Ами нагласа. Ето как.

И не става дума просто да започнеш да си казваш нещо различно пред огледалото.

А да направиш тази нагласа реалност.​​​​​​

Това става, като…
​​
…Разбереш какво искаш.
Да се свържеш дълбоко с личните си причини към това желание.
Да се учиш какво е нужно да направиш, за да го реализираш и да започнеш го направиш.​​​​

Но за да направиш това…

…е нужна…

…Дисциплина.
Но не както повечето хора я възприемат.

Дисциплината не е да следваш конкретни правила написани от някого.
Не е да оправдаваш очакванията на някого.
И не е нещо, с което да печелиш възхищението на другите.

Дисциплината е да упражниш правото си на избор и да последваш избора си към изпълнение.

И съзнателно да избереш с каква нагласа да влизаш в дадени ситуации. Особено в тези, в които все още не си успешен. В началото няма да можеш от раз. Нормално е. Всички имаме чувства, рани, слаби точки… всички имаме копчета. И тези копчета биват натискани в разни ситуации и ние реагираме първично вместо мъдро, защото нямаме опита.

А опит не идва от въздуха. Идва от опитване, отново и отново.

Ако продължително упражняваш правото си на избор…

…тоест се опитваш да пробиеш през това само да го имаш в главата си и реално го приведеш към изпълнение (да направиш действието или да изречеш с думи мислите си), тогава започваш да вкусваш успеха. Това е успехът.

Да правиш, каквото искаш да правиш.

Тук чувам в главата си въпрос, който някои от вас задават: "Ами Иво, какво ще кажеш за хората, които искат да правят лоши неща?"

Ще кажа... повярвай ми, няма човек, който иска да бъде жесток или несправедлив. 

Това не са успехи. Това са лишения от право на избор. 

Хората са такива, когато по някаква причина не правят, каквото наистина искат да правят. 
Това са дейности, с които прикриват липсата на действия в посоката, която им е на сърце. 
Това са действия, които заглушават сърцето, за да не чувстват вина от това, че са изневерили на себе си.

Лошите хора, не са такива в сърцето си.
Те са лоши по техен избор. Или по-скоро поради липсата на избор да последват сърцето си, а вместо това да реагират на болката.

Болката… и най-вече емоционалната болка… е от най-трудните неща за хората.

Повечето хора се провалят в това да разберат, че болката е сигнал за израстване, а не нещо, което да се опитваш да избягваш, притъпиш или “излекуваш” на всяка цена.

Дори физическите болки в желанието да си ги спрем максимално бързо, хората сме се проваляли преди стотици и хиляди години да разберем истинските и по-добрите лечения за тях. Не е нужно да рисувам картини с думи. Знаеш, че хората са “лекувани” по жестоки начини, преди модерната медицина или алтернативните методи.

Както и да е. Разбра ме.

Да се върна на дисциплината да правиш избор и да го доведеш до изпълнение на желанието си.

Колкото повече се опитваш и тренираш да го правиш, в един момент дисциплината се слива с желанието.

Тоест…
Започваш просто да правиш… и случваш неща.
Не се караш, буташ и насилваш постоянно да ги правиш и случваш.

Да, вероятно няма да си нон-стоп в това състояние. Ще има моменти, в които е нужно да се побутваш, особено ако не си майстор на себе си. И не знам дали някога ще бъдеш чак такъв майстор, че никога да не е нужно да упражняваш сила на волята… но дори и да си наполовина господар на себе си означава, че можеш да реализираш половината от мечтите, целите и желанията си. Нещо, което малко хора на планетата успяват да направят.

И всичко опира отново до първичния или произходния избор. Да избереш състоянието, с което тръгваш. Тоест…

…Дали да видиш нещата като Губещ или като Печелещ

Умишлено не ползвам думата Победител, защото това предполага нещо като битка, чисто като асоциация. А Печелещ можеш да излизаш от всяка ситуация, без нуждата от битка. Печелиш от направена инвестиция, а не от побеждаване в сражение. На английски например, често ползват думите Win и Winner. А пък в този случай може да се ползва думата Gain или Gainer (ако има такава производна дума изобщо). Тоест да придобиваш, да печелиш, да извличаш полза.

Печелившите нямат място за гняв, отмъщение или жертвенско поведение в сърцето си.

Дори и да тръгнат такива усещания да се зараждат в тях, те не правят нищо специално с тях, защото знаят, че ще ги подхранят и ще бъдат обладани от тях. Просто ги “поглеждат в очите” и ги оставят да се разтопят в тях… в сърцата им… чрез спокойна увереност и нагласата на Печелещ. Знаят, че каквото и да става, те винаги печелят.

​​Тези две състояния на Губещ и Печелещ правят такава огромна разлика в развитието на ситуациите, че е трудно за осмисляне как е възможно нещо толкова просто да води до толкова драстични разлики.

Едните смятат някои ситуации за деструктивни.
А други смятат същите ситуации за градивни.

Едно и също нещо, но с различна стойност и полярност. И съответно – различни резултати.

Въпросът е…

Какви инвестиции смяташ да правиш?

Каква полярност имат и каква стойност носят нещата, ситуациите, опита и знанията за теб?
Ти преценяваш, чрез нагласата си и инвестицията, която влагаш в тях.
И не говоря само за пари. А колко инвестираш като чувства, време, внимание и усилия.​​​​​​

Колкото повече влагаш в нещо, толкова по-стойностно е.

Ако нещо или някой пречи на развитието ти в дадена сфера, колко стойностно смяташ да го направиш?

Ами нещата и хората, които ти помагат?
Каква стойност ще им поставиш на тях?

Къде и колко ще вложиш от времето, парите, усилията, вниманието и чувствата си?

Ти преценяваш.

От тук започва трансформацията, в която и да е сфера от живота ти.

Влагай повече в това, което подпомага живота ти в посоката, в която искаш да се развива…
… и намалявай (или направо отнемай) инвестициите си от онова, което ти пречи.

В крайна сметка обаче, невъзможно е да загубиш.

Винаги ще печелиш опит и уроци.
Но дали ще ги използваш?
Дали ще извлечеш ползите от тях?

От теб зависи.

Един вид, хем си Печелещ при всички обстоятелства, хем може да не си. Просто зависи дали искаш да видиш, че си. Дали искаш да видиш истината, че ти винаги Печелиш, вместо да смяташ, че си Губещ. Това е твоят избор.

Да смяташ, че си Печелещ е само-дисциплиниран избор. Съзнателен избор. Смел избор.

Да смяташ, че си Губещ не е дисциплиниран избор. Не е съзнателен. Той е реактивен избор. Страхлив избор. Избор за бягство.

Ето един малък пример с мен.

Аз съм зодия Риби. Да, риби. Много хора, които познават зодиите се учудват, че съм тази. Както и да е.

Най-голямата ми болка винаги е била, че хората не ме разбират.
И излекувах тази болка като се опитах да разбирам хората. Или поне да познавам човешката природа.

Просто се научих да измествам фокуса си там, където ще е по-ефективен.
Да отнемам инвестиции от безполезните неща и да ги влагам в полезните.
Да избирам да влизам в ситуации с друга нагласа и да сменям полярността им, така че да ми служат.
Да извличам от тях.
Винаги.
Независимо колко кофти са били или как ми се е струвало в началото, че няма решение и изход от тях.

Затова и създадох Клуба на Съзнателните Предприемачи преди години. Не става дума просто за Предприемачество или за хора, които имат интерес към Личностно Развитие. Търсил съм такива групи и общности. Включвал съм се в такива. Но винаги сякаш везните клонят или към Предприемачество или към Личностно развитие. Липсваше холистичността (цялостта, интеграцията), която аз виждам между двете.

Не намерих. Затова я създадох. Исках общност от хора, които съзнателно предприемат действия в желана от тях посока. Да се обградя с хора, с които споделяме една и съща мисия: Да ставаме по-добри версии на себе си и да сме по-ценни (високо-стойностни) индивиди за себе си, един за друг, за хората, на които държим, в работата си и в света, като цяло.

Общност от хора, които винаги печелят.

Това исках да споделя. Просто ми дойде импулс да напиша имейл по тази тема и да го пратя на абонатите си, но се превърна в мини семинар и го преобразувах на статия. Типично по Ивовски 😀

Надявам се статията да ви е била полезна. 😉

И се надявам, чрез нея да намеря още съмишленици за Клуба.

Related Articles

Responses

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.