Колко време ще отнеме да ми се случат нещата?

Колко време ще отнеме да ми се случат нещата? - IVODIMITROV.PRO |  | Мотивация, Личностно Развитие |
Работата ми е да помагам на хората да си поставят цел и да я постигнат.
 
Това за някой означава да си издейства повишение, за друг да смени работата си за по-удовлетворяваща и по-добре платена. Трети искат печеливш бизнес.
За четвърти целта е да имат връзка с човек, с който да са щастливи.
За пети целта е да се отърват от кофти навик или да внедрят добър навик в живота си.
Някои просто искат да намерят мисията си или мястото си в живота.

Цели всякакви.

И въпросът, който най-често ми задават е:

“Колко време ще отнеме?”

Отговорът ми: “Колкото е нужно. Просто продължавай… докато стане.

Ако инструкциите ми се следват стриктно, мога да гарантирам, че резултат ще има.

Но времето за случване, на каквото и да е, зависи от човека, който иска да постигне целта… и до някаква степен от обстоятелствата, до които е стигнал този човек в този момент.

Обикновено не работя с хора, които са зациклили изцяло във въпроса “Колко време ще отнеме?” и само търсят нещо, което да случи нещата веднага.
Връщам директно тези, които търсят “магическата пръчка”, вместо реалното и дълготрайно решение.

Защото, ако погледнем реално на нещата – човек или наистина иска решение и е готов да направи нужното (да следва инструкциите) или просто си търси поредното “извинение”, с което да оправдае липсата на смелост и отдаденост.

Проблемът е…

…че повечето хора искат сигурност отвън – някой друг да им даде 100% гаранция за даден резултат в даден срок.

Това идва от техния страх, че няма да им се получат нещата.
Той идва от съмненията в себе си. Ниската самооценка. И убеждението, че не са достатъчни, като личности, за да постигнат желаното.

И най-лесното е да прехвърлят отговорността по случването на желаните резултати върху някой или нещо отвън. По този начин, ако не се получат нещата, винаги могат да обвинят другите или обстоятелствата, вместо себе си.

И както можем да видим, повечето хора нямат, каквото искат.
Следователно това не е начина за постигане на каквото и да е.

А какъв тогава е начинът?

Много семпло. Продължавай… докато стане.
Продължавай да четеш, слушаш, учиш и опитваш, докато успееш да насочиш мислите си в желаната посока, така че да се задействаш в желаната посока… докато получиш желаните резултати.

Опитвай различни методи, докато намериш работещото за теб.

Но тук има уловка, на която повечето хора се хващат.
И тя е, че те опитват нещо и като не се получи от първия път, отказват се и хвърлят в кофата цялата методология.
Тестваш, докато се увериш, че не работи за теб.
Защото е малко вероятно да успееш да приложиш някое решение по идеалния начин от първия път.

Просто гадната част е, че никога не знаеш със сигурност какво и колко ще ти коства.
Но пък едно е сигурно – като стигнеш до края… демек да разбереш със сигурност дали работи или не работи за теб… ЩЕ ЗНАЕШ. А да знаеш е сила.

Да, може да изглежда като риск, че ще си пропилееш времето. Като цяло няма безрискови действия. Но пък, ако извличаш нещо полезно от опитите, грешките, провалите и неработещите решения, методи и взаимоотношения, тогава рискът е нищожен. Даже вече не е риск, а чиста печалба, защото израстваш и си по-близо до нивото, от което ще случваш нещата с повече лекота. Ще имаш повече опит. Повече мъдрост.

Рискувай и действай. Продължавай да опитваш.

Някои хора си мислят, че няма риск в бездействието.
Мислят, че няма да загубят нищо, ако не опитат.
Но в действителност това е най-рисковото и губещо мислене и поведение.

Тези хора рискуват да не бъдат щастливи.
Рискуват да не разберат какво е любовта.
Рискуват и да не открият следващото ниво на любов. Някои се отказват след първото разбиване на сърцето. Глупаво решение, според мен.
Губят възможността да разберат на какво са способни.
Губят шанса да постигнат всяка една малка мечтичка.

В следствие на това мислене, ежедневно се опитват да натъпкат мечтите и желанията си в най-тъмното и дълбоко място в ума си… за да не мислят за тях. За да не направят нищо. За да не вземе да се провалят на някоя стъпка от пътя към постигането…

…защото “Какво ще кажат хората?”… “Аз казах, че искам това и ще реализирам онова, ами ако не успея, как ще ги погледна в очите?”

Това е вътрешния диалог при някои хора. Ама като погледнем отстрани можем да попитаме: “Ти за себе си ли искаш да постигнеш това или за да се доказваш пред някого? Какво ти пука какво мислят хората за твоите мечти, желания, провали и успехи? Нали целта им е да правят теб щастлив и ти да израстваш чрез тях.”

Просто никога не знаеш какво и колко ще ти отнеме. Това е. Нищо страшно.

Цаката е да си поставиш цел, която…

…трябва да е толкова голяма, смислена и въздействаща, че да може да оправдае всяка инвестиция от време, пари, усилия и внимание.

Такава, че да те ентусиазира много… и да те плаши лекичко 😉
Да има тръпка… ЗА ТЕБ!

По пътя към постигането й трябва да извличаш максимално опит и уроци, така че дори да не стане накрая, пак да излезеш от пътуването с награди. Да си удовлетворен от това, че си опитал и си научил ценни уроци. Излез от другата страна подобрен и по-силен. С по-ясна визия, с по-здравословни цели и с желания, които ще обогатят живота ти по-цялостно.

Не попадай в капана на “несбъднатите мечти”. Там е претъпкано с депресирани и неудовлетворени хора, които помнят само грешките, неуспешните опити и несбъднатите желания. Те не се учат. Не извличат ценното от ситуациите. Не виждат светлина в края на тунела. Те просто сами не позволяват пламъчето на надеждата да се превърне в изгарящо желание и мотивиращ огън.

Не си го позволяват от страх, че няма да им се получат нещата. Страх ги е да сгрешат. Да не им се присмее някой, че са казали, че искат да постигнат нещо и не им се е получило.

Но те така пропускат най-важната съставка от процеса… а именно – опитът.

Никой не се е родил научен да постигне всичко, което си науми от раз!

Но всеки е роден с уменията да се учи и развива.

Всеки може…

…да си поставя големи цели и да постигне не малък брой от тях.

Но не всеки ще събере достатъчно кураж, за да опита.
Не всеки ще направи нужното, за да продължи.
Не всеки ще инвестира, за да си помогне.

Не всеки ще плати цената! И цената на първо време не са пари, както биха си помислили повечето хора. Цената в началото е човек да преглътне егото си. Да прояви кураж. А след това се плаща с отдаденост към целта.

Да се отдадеш на това да държиш целта си на преден план. Само така “зрението” ти ще прихваща възможностите, ще разпознаваш полезните от деструктивните решения и ще успееш да откриеш и привлечеш готини хора, които биха имали и желанието да изиграят ролята си по пътя на постигането на целите ти. Просто твоите и техните цели са обвързани по някакъв начин и го виждате.

Неудовлетворените, негативни и уплашени хора не могат да спечелят подкрепата на другите. Ако у човек липсва желание и от другата страна няма да има желание дори да бъде около този човек. Даже по-скоро ще се чувстват напрегнати, изтощени и неоценени. Сигурно и ти си имал такова усещане около негативни, безразлични или плашливи хора. Сякаш все трябва ти да положиш по-голямото усилие, за да се подобри нещо в живота на тези от другата страна. И знаеш, че не трябва да е така. Усещаш, че нещо не е както трябва.

Може да не ни се иска да има уплашени хора.
Може да ни се иска всеки да бъде смел, но това е реалността и ние нямаме контрол върху другите.

Можем да се погрижим единствено за себе си. Да сме пример и вдъхновение за другите. И да сме там за всеки, който е готов също да се погрижи за себе си и да му помогнем… ако наистина пожелае и покаже, че ще приеме и използва помощта ни.

И най-голямата ирония в тези две крайности на човешката природа е, че всеки умее да постига целите си.
Просто едни си поставят за цел да провалят мечтите и желанията си.
А други си поставят за цел да успеят в мечтите и желанията си.
И в двата случая хората постигат това, което си наумят.

В основата си всички ние сме същества, които успяват…
да реализират мислите си.

Ууф, това накрая беше дълбоко. Чак сам се признах 😉 😃

Ето това са причините за едни хора нещата да отнемат малко време, за други повече време, а на трети да не им се получава нищо.

Действайте приятели. Тренирайте менталната си нагласа в посока случване на нещата. От там тръгва всичко.
Поставяйте си големи, стойностни и въздействащи цели, които ще си заслужават всяка инвестиция от време, пари, внимание и усилия.

Ако искате максимално да ускорите процеса…

…по реализиране на целите си, препоръчвам две неща:

  1. Записвайте целите си всеки ден
  2. Визуализирайте си ги всеки ден

В аудио програмата ЛайфХакер давам цялата си колекция от над 30 медитации и визуализации, както и най-добрите писмени упражнения, с които да направите точно това. През 2010-та година ме запознаха със силата на ума, целеполагането и визуализациите. От тогава съм тествал със себе си и с клиенти какви ли не методи и в тази програма съм събрал най-доброто от най-доброто в кратки и разнообразни упражнения, така че всеки да си намери онези, които му въздействат най-силно и най-добре за него самия. Кликни тук, за да научиш всичко за програмата.

Сподели със света
  • 1.1K
    Shares

Подобни статии

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Черен Петък и Кибер Понеделник - от -50% до -80% отстъпки