Главната причина е, че „Не го искаш достатъчно силно!“. Сигурно сте го чували и преди.
Как обаче да го искате по-силно?
Защо не го искате достатъчно силно?
Задавали ли сте си тези въпроси? Вероятно се е случвало и някой да е казвал, че това просто не е вашето нещо.
Това обаче не е истински отговор, който да ви каже какво да направите, за да получите желания резултат.
И това, че не го искаш достатъчно силно също не е точният отговор.
Нещо по-дълбоко и в същото време по-просто е.
Истината е… и истинската причина е, че се получава неравновесие в нас. Сърцето дърпа към реализация и осъществяване на конкретно желание, защото дълбоко в себе си знаем, че ще е добро за нас, за другите или за света. Обаче…
…мозъка дърпа в другата посока, защото е чувал за страховете и негативите свързани с това желание, а ние не искаме да ги изживяваме или асоциираме с тях. Затова много добри и талантливи хора не получават успехите, които всъщност заслужават.
Животът не е справедлив или несправедлив. Животът просто е живот и работи по определен начин. И за да бъде животът на ваша страна, първо е нужно да заемете солидна позиция с ум, сърце и тяло (с цялото си същество) и тогава той ще ви последва. Ще ви среща с по-готини хора. Ще ви дава повече и по-добри възможности. Ще имате повече късмет. Нещата ще се нареждат предимно във ваша полза.
И не казвам, че става магически, макар и да има доза приятни неочаквани и „случайни“ изненади, които понякога просто не можем да си обясним как са се осъществили. Или поне не можем да проследим пътя до тяхното случване.
Обаче докато сте в неравновесие обаче, това няма как да се случи. Докато умът и сърцето са в битка, вместо в екип и дърпат в ралични посоки, живота всъщност няма как да знае какво точно искате и кое от двете искате по-силно, затова понякога имате успех, но малко след това успеха напуска живота Ви и дава път на провалите.
Истината всъщност е, че сами случваме или саботираме нещата. Не животът. Той просто си е, каквото си е… с неговите правила и закони. Които ние можем просто да използваме или да пренебрегваме.
Цаката е да създадем това равновесие в себе си, за да може като се устремим в определена посока, да можем да я следваме непоклатимо и без самосаботажи.
Реално, когато направим това, ние променяме нашия вътрешен свят и дори част от мозъка си, така че да се отрази на поведението, изборите, решенията, отношението ни към другите и още стотици фактори, които водят до различни резултати в живота ни.
Не. Не се превръщаме в други хора. Не изневеряваме на себе си.
Но да, може нашите познати, приятели и близки да мислят, че вече не сме същите. И ще са прави.
Защото реално не са познавали нашето истинско Аз. По-добрата ни версия.
Аз лично съм коренно различен човек от този, който бях преди 10 години. Същият съм си, но съм различен. По-добър.
Просто подходът ни към всяко нещо се променя. И започваме да използваме правилата и законите на живота в наша полза, когато сме уравновесили себе си. Когато сме събрали в екип ум, сърце и тяло и сме ги насочили към обща визия за животът, който искаме да имаме.
Сега и да минем на въпроса…
Как създаваме равновесие между ум, сърце и тяло?
Чрез визуализации и медитации.
Случвало ли ти се е да си кофти ситуация, която така те сритва по задника, че активира всяка фибра в теб и намираш решение и изход за такова време, което в обикновен ден ще си кажеш, че почти непостижимо?
Може и да не е било точно така при теб, но схващаш идеята.
Е, това се случва и успяваме да се справим, защото цялото ни същество се обединява в името на едно желание, цел или визия.
През по-голямата част от времето сме дърпани в различни посоки и често ни изникват нови желания и цели. А като се замислиш реално, повечето от тях дори сме ги забравили в рамките на седмица. Тъпото обаче е, че това ни влияе, дори и да не сме хвърлили усилия по осъществяването на тези цели. Влияят ни като ни разсейват, разконцентрират и забавят.
Реално забравяме, отлагаме или оставяме на заден план главните ни цели и желания.
И чрез визуализиране и медитиране всеки ден, ние поддържаме този фокус. Може през деня да ни залеят стотици идеи, предложения и възможности, но няма да ни разклатят. Може да изникват тревоги и страхове, но няма да им се поддадем. Защото сме отделили време през деня, в което сме подсетили ума, сърцето и тялото за общата им цел. Онази визия, която искаме да реализираме.
Няма да обяснявам тук надълго и на широко. Първо прочети какво съм написал отдолу и гледай уебинара след това. В него достатъчно инфо давам. 😉
