В първа част се запознахме с някои интересни факти около успеха на Майкъл Джордан и как той го е поддържал толкова години.
В тази част ще разгледаме защо, кога и как всъщност Майк взема решението, че това е неговото призвание. Въпрос, който милиони, дори милиарди хора по света си задават – „Какво е моето призвание в живота?“
Много хора имат погрешно разбиране за думата „Призвание“.

Призванието е дейност, която човек извършва, при което това, което прави е това, което прави най-добре и чувството, което изпитва е на пълно удовлетворение, сякаш се е родил точно за това. – Уикипедиа

Всичко започва от зародиша на таланта. Това е, когато обичаш да правиш нещо и след това започваш да задълбаваш в този талант, за да разбереш как работи, какво е нужно, за да бъде развит и да започнеш да го развиваш, чрез тренировки.
В случая на Майкъл, той е открил зародиша на таланта си, чрез баскетбола. Вашият талант може да се прояви къде ли не. Важното е да не оприличавате таланта с името на дейността, а да разпознаете удовлетворението, когато правите, каквото правите. Това е таланта. Усещането, че това е нещо, което ви притегля, дори когато все още не сте достатъчно добри в него. Не е нужно да сте най-добрите в самото начало. Достатъчно е да ви привлича. Усилията ви след това ще определят дали заслужавате наградите обвързани с този талант или не. Ако положите нужните усилия, наградите са гарантирани. Ако не се отдадете, няма награди.
Четете докрай, за да видите как точно са се случиили нещата в живота на Джордан.

Всичко започва с любов.

Любовта на Майкъл към баскетбола се заражда в родния му дом Уилмингтън, Северна Каролина по време на дългите следобедни игри на баскетболното игрище с брат му Лари.

„Не съм получавал наставления, докато не влязох първи курс в гимназията. Първо, обичах играта и просто развивах таланта си. Първо заиграх, после започнах да се уча.“

Повратният момент.

Енергичен, мотивиран и развълнуван Майкъл е второкурсник кандидатстващ за училищния баскетболен отбор. Даващ всичко от себе си, за да попадне в гимназиалния тим, той е убеден, че мястото му е там.
За добро или лошо Майкъл не бива избран да бъде част от отбора. Изцяло отдаден на емоциите, той се заключил в стаята си и плакал, както никога до сега.
Съветът на майка му в онзи ден бил: „Използвай тази енергия, за да докажеш на треньора, на връстниците и на съучениците си, че са допуснали грешка.“ Покажи най-доброто от себе си.

„Разочарованието бе толкова голямо, като порязване, това разпали истински пожар в мен, такъв че да съм сигурен, никога повече да не позволя да изпитам такава болка.“ Такова било първоначалното намерение на Майк – силно, решително и накрая изпълнено.

След това решение Майкъл намира сили да дава не 100%, а 10 пъти повече от себе си. Неговите възможности увеличават границите си с всяко предизвикателство на пътя му. В част 1 разбрахте как се справя с тях.
Според моите проучвания и наблюдения хората успели да постигнат успех в сферата си са имали един от 2 типа повратни моменти:

1. Единия е когато човек се влюбва в нещо и взема решение да отдаде живота си в развитието на това нещо. Това буквално може да се случи от най-ранна възраст, в която детето прави напълно съзнателни действия до по-късна възраст.
   Жив пример е 14-годишния „аутист“ Джейкъб Барнет с докторска степен в сферата на квантовата физика, който е с по-висок IQ от Айнщайн. На девет години, докато играе с форми, Джейкъб построява серия от математически модели, които разширяват полето на относителността на Айнщайн. Джейкъб е влюбен в астрофизиката, физиката и математиката.
2. Другият момент е когато човек съзнателно или несъзнателно постепенно се движи към някаква сфера или занимание, но е атакуван всячески от негативни отзиви относно намерението му, бори се с отлагането или перфекционизма, докато в един момент чашата прелива и идва моментът на вземането на решение.

Пример е полковник Сандърс (Създателят на KFC). Той направил първата си продажба на прочутата си рецепта на 65 годишна възраст след 1 009 отказа. Той е взел решение и се е отдал в осъществяването му.

Вяра.

Вече като новобранец в университетския отбор на Северна Каролина през 1982г., съдбата на отбора на Майкъл лежи изяло в ръцете му. И той не ги проваля. Тимът му печели националното първенство с неговия решителен кош в последния момент.
След мача баща му отишъл при него с думите, че това е началото на нещо голямо. И двамата не знаели какво е то. Но и двамата дълбоко вярвали един в друг. Точно тази вяра го карала да се чувства винаги готов.
Несазивисимо откъде, намерете тази вяра в себе си. Ако не я получите от близките си, не ги обвинявайте, че не ви я дават. Потърсете я отвън. Както аз навремето, търсих и утвърждавах вярата си, чрез дуги хора и от статии, като тази.

„Вярата прави нещата възможни, не лесни.“

Опитай, за да разбереш.

В продължение на години бащата на Майкъл имал силно желание синът му да се захване с бейзбол и да развива таланта си в този спорт.

„Всеки ден, първия човек, който ще видите там, преди изгрев слънце, ще е Джордан. И той бе там, защото просто не бе достатъчно добър. Ще тренира с някой треньор по батиране и цял ден усърдно ще се труди и ще бъде последния човек, който ще си тръгва нощем. И когато деня приключи, той ще попита треньора по батиране: Не може ли да потренираме още мъничко? Мисля, че му схващам цаката.“ – цитат от филма

Въпреки упоритостта и желанието на Майкъл да заиграе бейзбол като професионалист „Спортс Илюстрйтед“ го поставили на корицата си с думите „Майкъл Джордан принизява бейзбола“.
Тук Майкъл отново взима пример от думи на родителите си:

„Трудиш се толкова здраво и достигаш до това положение, в което си казваш: „Знам, че мога да го направя“. И ако опиташ още един път, този път ще успееш. Ще преминеш с една крачка напред. Не да се предадеш, а да дадеш най-доброто от себе си. Ще се отдръпна чак когато знам, че вече няма какво да предложа.„

Това негово преживяване спомогва за завръщането му в баскетбола и осъзнаването, че както той обича тази игра така и играта обича него.

„Ще има още много велики играчи, няма съмнение в това. Но това, което той направи за тази игра не мисля… че някой друг ще успее да се докосне до това величие. Ето защо накрая, всички са тук, за да бъдат част от това… Ако това е последния му мач всеки иска да е част от него, да е присъствал на него.“ – цитат от филма

Ето аз какво научих от Майкъл Джордан събрано в няколко реда:
Вземи решение какво ще си позволиш и какво заслужаваш. Прави това, което обичаш да правиш*, вярвай в него и в себе си. Бъди оптимист към всичко случващо се в живота ти и бъди отворен към нови неща, просто опитвай и упорствай.
*Това, което обичаш да правиш не е ппросто рофесия или позиция. Това е нещото, което те разгръща и те кара да чувстваш удовлетворение, когато го правиш по правилния начин и кара нещата да се случват. Може да е да водиш другите. Може да наставляваш другите. Може да създаваш неща за другите. Може да правиш неща, вместо другите. Може дори да е бачкане до зори върху нещо, което има смисъл за теб.
Каквото и да е, разпознай удовлетворението, когато го правиш и продължавай да го правиш, независимо под каква форма, с коя професия или на каква позиция. Просто намирай начини да правиш още от това нещо и знай, че всяка грешка и предизвикателство на пътя ти са там, за да те направят по-добър в твоето нещо.
Сигурен съм, че ще извлечете най-доброто от тази информация и ще го използвате в развитието си.

Курсове и Коучинг за хора, които искат повече от живота и бизнеса.