Това ли е правилният човек? [част 4]

← към Първа Част
← към Втора Част
← към Трета Част

Продължаваме с одисеята. 😉

В тази част ще получиш много повече отговори, затова е и по-дългичка. Надявам се да си извлечеш много стойност.

Започваме…

Къде е проблемът?
В мен или в отсрещната страна?

Понякога проблемът наистина е в отсрещната страна.

Но това не бива да е позицията, от която да тръгваме, за да намерим решения и отговори.

Приеми, че проблемът като цяло не е в човека отсреща, а в нас и нашите модели на повторение. И нека не го разглеждаме като проблем, а по-скоро като ненаучен урок.

Винаги можеш да намериш знаци в подкрепа на това да продължиш с усилията и опитите за подобрение на една връзка.
И винаги можеш да намериш причини да се откажеш от даден човек.
Оправдания също се намират лесно.

Решенията и резултатите в крайна сметка обаче ще зависят от нагласата ти, преди да се оглеждаш за знаци, причини или оправдания.
Това важи и за отсрещната страна.

Но запомни едно. Никога не се обвинявай за решенията и изборите на другите!

Има само един единствен начин да разбереш дали това е правилният човек и как да намериш правилния човек.
И ще се опитам да го изясня в тази част.

Нека обясня…

Всеки трябва да се пребори с демоните в ума си. Всеки носи отговорност за собствените си решения. Ти не можеш да носиш отговорност за тях. И не можеш да носиш цялата отговорност за връзката на плещите си. Никой не може. Всъщност, може, но не е редно. И не е това начина, ако искаш щастие.

Това беше и моя основна грешка преди години. Имам онзи подтик да оправям проблеми и да търся решения. Но и това, като всичко останало, си има определен начин на правене, за да се запазят здравословния баланс, щастието и психиката.

Ако постоянно дълбаеш в другия, за да намериш решение, без значение дали обвиняваш себе си или отсрещната страна, ти ще прецакаш нещата.

Трябва да търсиш в себе си. И най-естественият начин за разрешаване на проблеми е споделянето.

Просто поискай човека да те изслуша. И след това сподели онова, което ти е на сърцето, но не към него/нея, а относно теб, относно мислите ти, съмненията ти, въпросите в главата ти.

Демек… не да го ососаш какво не му/й е наред, а да споделиш ТИ как се чувстваш в момента или по отношение на някой въпрос, тема или сфера от живота.

Разбираш ли разликата? Прочети отново последните 3-4 параграфа, ако ще помогне.

Хората в най-добрата си форма откликваме на зова за помощ и искреното споделяне. Не реагираме, а откликваме (с разбиране). Когато споделяш вътрешния си свят, ти всъщност работиш върху себе си и това може да привлече с положителна нагласа отсрещната страна.

Ние уважаваме и подкрепяме хора, които се обичат и искат да направят от себе си по-добър човек. Ние искаме да сме с такива хора. Чувстваме се силни, когато до себе си имаме силни личности, а не слаби. И както вече всеки от нас би трябвало да знае – силата не идва от влиянието ни върху другите, а от смелостта ни да бъдем себе си. И смелостта да покажем уязвимост.

Няма как да сбъркаш, ако фокуса ти е насочен към това ти да се превърнеш в успешна личност.

Много се замислям върху връзките последните години. Дали не е толкова да търсим идеалния човек, който ще ни пасне, като характер, поведение и т.н., колкото да намерим човек, който е готов да работи заедно с нас в екип за създаването на една яка връзка и готин живот… според общите ни желания и възприятия.

Тоест дали не ни стига просто да намерим човек, който искрено е запалил нещо в нас и този човек да е готов да работи над себе си и над връзката, за да можем с общи усилия да създадем онова, което искаме. Нали търсим ПАРТНЬОР.

Кое го определя, като ПРАВИЛЕН?

Вместо да съдим „ти си такъв и не си такъв“, просто да попитаме готов ли си да направиш каквото е нужно, за да успеем заедно?

Готови ли сте и двамата да оставите миналото и да посрещнете едно ново бъдеще?

Истината е, че бъдещето, което си представяме за себе си в никакъв случай няма да е същото с партньор.

Ако някой си мисли, че обратното е възможно, значи е в голяма грешка… или смята да има робот за свой партньор – който просто да изпълнява желания, когато му се каже или е нужен и да се прибира в килера през останалото време. Да не се пречка. Да не дава мнение, идеи, посока и т.н.

Заедно започвате едно ново бъдеще, за което никой от двамата вероятно не е мечтал. Готови ли сте и двамата да изхвърлите част от проектите си за бъдещето или поне да захвърлите начина, по който си ги представяте да ги реализирате? И готови ли сте заедно да създадете ваше общо бъдеще, където всеки си има своето нещо, но и заедно имате вашето нещо?

Искаш или не твоите планове за бъдещето ще се изменят… поне леко… заради присъствието на другия човек. Приеми го рано, за да не се разочароваш после.
Ако един човек не е твоят човек сега, това не значи непременно, че няма да е твоят човек утре.

Вашият човек, който го усещате с всяка частица на тялото си, който ви разсмива, фокусира ви, кара ви да се замисляте, да се подобрявате, да ставате по-добри и сякаш всичко е наред, но във времето виждате, че някои неща не са ОК с вас, т.е. не покрива всички ваши условия, това не значи, че този човек няма да ги покрие никога или пък, че вие ще имате тези условия вечно.

Това стана дълго изречение 😀

Да се стараете да оправите връзката, в която са съществували онези моменти на щастие, не е лоша идея. Щом го е имало, може да го има отново и дори повече. Но го правете от себе си.

Направете всичко възможно, което е във ваш контрол и е здравословно за вас да направите. Ако обаче човека отсреща не се постарае, ако не види и оцени отдадеността ви или просто няма желание, тогава не бива да се обезкуражавате или да мислите, че вината е във вас.

Най-голямата грешка на хората е, когато влагат енергия да променят мисленето или мнението на някой друг. Да се опитат да го привлекат (след като е направил отдръпване) с още повече действане, жестове, подаръци, думи или каквото и да е.

От тук идва дисбаланса. Това е най-главното, което е нужно да се научите да правите – кога да инвестирате от себе си и кога да спрете. Кога да се отдръпнете.

Защото, ако единия постоянно инвестира, другия дори няма възможност да отвърне. Имал съм и такива двойки на консултации. Единия просто дава постоянно, че на другия чак му се убива желанието да дава от липса на пространство за изява.

И също така, когато се даде пространство, тогава реално получавате отговор на най-големия въпрос: “Този човек иска ли да инвестира в мен… в нас?”

Знам, това е най-страшното при повечето хора. Беше страшно и за мен преди години.

Кофти е да разбереш, че отсрещната не иска да влага дори наполовина, колкото теб.

Не знам от коя страна на монетата са всички, които четат тази статия.

Но за тези, които са от другата страна (по-малко даващата) ще кажа, че и за вас е страшно. Вероятно сте свикнали да ви се дава повече, отколкото вие давате, но в някакъв момент е почти сигурно, че ще загубите това. Знам, че си траете и не повдигате темата във връзките си, за да не “светнете” случайно човека и да се “усети” какво се случва и да стане проблем или да си тръгне. Мога да го обясня и по-подробно как дори леко така “не ви пука”, защото сте уверени, стабилни и сигурни, заради вниманието, което получавате и от други места, но не искам да ви разплаквам твърде много 🙂

За да ви оценят, трябва да дадете пространство това да се случи. Хората приемат нещо за даденост, ако това нещо е постоянно на тяхно разположение. И не се замислят от време на време, какво би било без него.

Много малко са хората, които сами оценяват нещата и хората, без да е нужно да чувстват липсата им. Останалите просто не са научени. И грешката е на хората, които ги учат на обратното. Тези, които постоянно дават, без да уважават баланса. Баланса на крайностите и парадоксите.

От годините ми на консултации по тези теми мога да споделя интересен феномен. Всеки човек е наясно дали дава повече или по-малко във връзката. Всеки има вътрешното усещане за баланса между двамата. Обаче…

… и всеки има свое разбиране за баланс, както споменах в предната част.

Надявам се наистина да виждате колко изкуствено, нелепо и наивно е всичко относно търсенето на правилният човек. Или поне общоприетото разбиране на тази фантазия.

И че всъщност всичко опира до това ти да пробиеш през отлагането, да се дисциплинираш и да се погрижиш за себе си на първо място. Да се заобичаш. Да работиш балансирано с със себе си и твоя вътрешен свят толкова, колкото енергия влагаш и във външния свят… за да започнеш да живееш живот, който те удовлетворява напълно.

Да не правиш някого твой свят, а да си имаш и свой собствен.
Да не си само във своя собствен, но и да допуснеш някого в него.

Когато споделяте време, бъди предимно там… с човека.
Когато не споделяте време, бъди предимно със себе си, твоят свят, твоите цели, дейности и т.н.

Всичко е толкова по-различно, отколкото си мислим или ни се говори в откритото пространство, че понякога ни е страх да си го признаем, за да не счупим картината за любовта и връзките, в която сме влагали толкова много… толкова много.

Но дори да я счупим, пак е добре.
По-добре да си в истината и да живееш пълноценно, вместо да живееш във фантазия със страха и притеснението (бутнати под килима) да не се прецака всичко с гръм и трясък.

Чувството на свобода… свобода да бъдем себе си… е в основата на това, което ни прави щастливи. А когато сме щастливи, сме още по-привлекателни (за хора, които искат да бъдат с нас). Така че няма как да сбъркате, когато инвестирате в това да бъдете повече себе си. Да израствате. Да се развивате.

И добрата новина е, че…

Връзките са най-прекият път към израстването.

Ако се научим с този човек – научим, ако не – ще се научим с друг. Всъщност не е толкова сложно. Просто вглеждането в дървото може да ни попречи да видим гората. Връзката е по-скоро инструмент, а не цел.

Тоест, идеята не е просто да имаме връзка и това да е целта.
А да имаме връзка, в която имаме свободата да бъдем себе си и да бъдем по-щастливи.

Също като парите. Ако се фокусираш в тяхното притежание, вместо в тяхното оползотворяване, може да свършиш червив от пари, но не и удовлетворен – като чичо Скруч. 🙂

Някои хора се хващат за идеята за „правилният човек“ като оправдание. Чакат го да се появи, вместо да работят върху онова, върху което знаят, че трябва да работят – “войната” в главата им.

Колкото и да вярваш във “Вселената” или която и да е друга висша сила, ако ти не се научиш как да се справяш с вътрешните си битки, тези сили няма да са ти от голяма полза. Просто тези недовършени болезнени битки (неизразени мисли и чувства, несподелени и неразрешени проблеми, бягане от (и заравяне на) страхове и притеснения) са като едни тапи, които запушват свободното леене на енергията на живота през теб.

Моментите, в които имаш нужда да не си сам/а или имаш нужда да си сам/а е всъщност бягство от реалността. А реалността е, че липсата на човекът или неговото присъствие всъщност натиска някое от бутончетата върху, които трябва да работиш в себе си.

И защото на мозъчето не му се работи, то си намира оправдания да избягаш или запълниш времето си с хора, които ще те разсеят от болката и страданието бушуващи във теб. Така можеш да се прецака дори една чудесна връзка.

Виждаш ли, колкото по-голяма е болката, толкова по-голям е урока и толкова по-голямо стъпало си на път да изкачиш.

Извинения, като „не сме се уцелили в правилното време“ или “не сме подходящи един за друг” са абсолютни оправдания. Не, че момента или човека не е подходящ, просто не се прави това, което трябва да се прави по начина, по който трябва да се прави.

Няма неподходящи моменти или хора. Всичко си има идеалното време и място. Всичко се случва, за да ни покаже или научи на нещо.

И това не е някакъв Вселенски закон, който искам всички да приемете. Това е нагласа. И това е печеливша нагласа. Ако не мислим по този начин, рискуваме да си пилеем времето.

Хора, които казват “загубих си времето с този човек” са хора, които не прегръщат тази нагласа. Те не оползотворяват живота си. Не оценяват даровете, които той им носи. Вглеждат се твърде много в хората срещу тях и пропускат голямата картинка. Пропускат реално уроците, които живота иска да им даде, с които да реализират по-добро бъдеще за себе си.

И тези модели ще се повтарят в живота на всеки, докато не се стегне и не се справи с тях. Ако всеки човек просто си имаше правилният момент и правилните партньори някъде там по пътя, нямаше да има животи, които излизат от играта мизерно или нещастно. Всеки ще е успешен и щастлив в някакъв момент.

Но живота не работи така, както можем сами да видим. Всичко опира до това какви избори правим. Как да мислим. Да се справим сега или да го оставим за после… или за следващия човек. Някои хора просто отлагат до живот.

Колкото и болезнено да изглежда някое действие или решение, не го отлагай. Времето е най-ценният ни и невъзвръщаем ресурс.

Аз лично съм прекарал стотици болезнени моменти за кратък период от време. Просто трябва да се изправиш лице в лице със себе си и да се справиш. Няма друг начин. Няма магическа пръчка. Няма хапче. Няма човек, който да се появи и да оправи нашите животи, проблеми, усещания, чувства и страхове.

Някои хора се фокусират и говорят за “правилния човек” толкова често и разпалено, че правят възможно най-голямата грешка – скриват и избягват истинската причина за всичко… СЕБЕ СИ!

Без повече бягство и извинения!

Истински успешна връзка според мен (от личен опит и покрай консултациите с клиентите ми) се случва, когато и двамата са отдадени на собствения си успех, като същевременно се подкрепят един друг и се стараят за общия успех.

Нужно е да има взаимно желание в една обща посока. Защо иначе изобщо бихте били заедно?

Ако двама души не са заедно за това, тогава най-вероятно са заедно от страхове, притеснения или просто мързел.
А ако единия е с едната нагласа, а другия с другата, тогава е просто взаимно мъчение. Единия дърпа в една посока, а другия в друга… постоянно.

Аз лично имам нужда от жена до себе си, която не я е страх да види реалността, колкото и болезнена да е тя. Не да търси оправдания и извинения, а да прегърне болката и да я надвие с любов към себе си.

Всъщност има ли изобщо правилен и грешен избор? Има ли значение какъв точно е човека до теб, ако той те прави щастлив/а, когато сте себе си, релаксиращи, забавлявайки се, развивайки се свободно и т.н.?

Какви всъщност са основните неща, които искаш от човека до себе си?
За да си отговориш на този въпрос е нужно да погледнеш отвъд повърхностните и общоприетите рамки.

Ето някои основи, до които стигнахме с членовете на Клуба на Съзнателните Предприемачи една неделя, докато обсъждахме връзките. Разбира се, те са от наша гледна точка, като колектив, който мисли по определен и близък един до друг начин. Не е еталон за всеки. Ти ще си прецениш дали нещо резонира с теб или не:

Срам ли го/я е да те представи на приятелите и семейството?
Искаш ли детето ти да прилича на партньора ти?
Не ти пречи. Не те спира.
Как сам/а се оправя в труден момент?
Да правиш нещата с този човек така, както би ги правил/а и без него/нея.
Да иска да изгради семейство.
Да иска да е себе си.
Да сте себе си, без да си пречите, укорявате и критикувате.

Това са няколко примера от колектива на Клуба. Всеки човек обаче е нужно да установи за себе си какво му е важно в една връзка.

Все пак, когато сме се влюбили, ние сме се влюбили в хората такива каквито са били. Ако ние се опитваме да ги „подобряваме“ или да се изменяме с идеята да им се харесаме повече, то вече няма да сме хората, които са се влюбили един друг.

А най-голямата грешка, която правят много хора е още в началото да прикриват същината си и да се опитват да влязат в модела, който отсрещната страна смята за привлекателен.

За това е най-добре възможно най-скоро да видиш човека в истинската му светлина – такъв какъвто е, за да се увериш, че можеш да го обичаш наистина.

Както споменах в миналата част – няма как да знаеш дали даден човек е правилен, преди да започнеш нещо с него/нея. Достатъчно е просто да усетиш привличането, за да разбереш, че там има нещо. Но влизаш, за да научиш истината. Не, за да направиш нещата да се случат със сигурност. Влизаш с отворено сърце и съзнание. Без страх и притеснения.

Просто дай пространство на каквото има да се случва, да се случи. Помни, че го правиш и за себе си. Може да откриеш нещо, което ще отвори вратите към точно онова, което искаш и заслужаваш да изживееш.

Не влизай в капана на предубедения ум.

Търсейки постоянно правилният човек ти можеш в началото на всяка връзка да виждаш Човекът. И силното ти желание да бъдеш с правилният човек може да създаде една илюзия, в която да се влюбиш… буквално до болка.

Започнеш ли да се питаш дали това е правилният човек и да се опитваш да го разгадаеш още сега, за да си дадеш измислена сигурност за бъдещето, сериозно се замисли какво всъщност правиш.

Дали отново не натъкмяваш нещата както ти се иска. Пак ли бягаш от отговорност да се справиш със себе си и търсиш човека, с когото „нещата просто ще се наредят“?

Да, всичко може да е вълшебно в един момент, но точно това вълшебство може да ни вкара в капан. Срещаме се, всичко е супер, знаците са на наша страна, нещата стават естествено и без напъване… и в един момент съзнателно или подсъзнателно си казваме „Ооо нещата потръгнаха за мен, всичко което искам ми се случва. Я сега да се възползвам от тази сила и да я насоча накъдето искам. Аз да си оформя нещата, както ги искам.“ – виждаш ли какво се случва, пак налагане на контрол.

Не можем просто да се доверим на живота, че ще случи бъдещето, за което мечтаем, ако не хванем юздите. Това разбира се не означава да се отпуснеш, но си има определен начин да държиш юздите. Има си баланс.

Защо просто не се оставиш и не изживееш връзката с цялото си сърце по градивен начин. „Това ли е правилният човек?“ е въпрос, който просто трябва да спреш да си задаваш, ако искаш наистина да получиш правилния човек. Магията на вълшебния момент на щастие е в баланса, а баланса се крие в парадоксите.

Ако правилният избор се крие в баланса, а баланса се крие в парадокса, то тогава ето правилната стратегия:

Изхвърли фантазията за бъдещето за правилния човек, за да се отвориш за него, защото има вероятност мозъка ти изобщо да не знае кой е правилния човек и ако продължаваш да го търсиш по измислените или втълпените му критерии, може никога да не направиш място за него в живота си, така че той/тя да се свърже с теб.

С няколко думи: Прегърни несигурността отвън, за да получиш сигурност в себе си.

Една от любимите ми парадоксални истини е от Брус Лий: „Ще живееш истински, когато овладееш изкуството на умирането.“

Приоритетът не бива да е да срещнеш подходящия човек, а да се превърнеш в подходящия човек.

По едно време се съмнявах дали съм намерил любовта. Имаше страх, който се прокрадваше в мен и той беше „Дали няма да се окаже, че правя всичко само защото това беше предизвикателство. Защото на моменти изглеждаше като невъзможна любов, въпреки силната и необяснима връзка между двама ни и невъобразимите съвпадения.“

Съмнявах се, защото имам един много силен бутон и той е, че ако някой ми каже, че нещо няма да стане или че е невъзможно, аз просто правех всичко възможно, за да докажа обратното.

Усетих се в този момент обаче, че започвам да сравнявам любовта, за да си я обясня… да обясня чувствата. Значи мозъка се е включил и се опитва отново да разбере всичко и да го вкара в рамка. Млъкни бе, просто млъкни и остави нещата да си растат естествено, не напъвай.

Разбрах, че е истинска любов, когато се отървах от нуждата да доказвам, каквото и да е, защото дори тогава чувството оставаше. Но вече се лееше свободно. Без напъване или нужда от допълнителни стимули. Нямах нужда да получавам нещо от отсрещната страна, за да изразявам любовта си.

Та, ако се фокусираш в намирането на правилният човек, ще пропуснеш възможността ти да се превърнеш в правилния и тогава могат други неща да се объркат – просто ще се откаже от теб, няма да те иска достатъчно, или ти ще се чувстваш недостоен и ще саботираш връзката неумишлено.

Дори да срещнеш перфектния и ти си перфектния човек за него/нея, манията ти за „перфектния“ може да изкриви идеалния пред теб по такъв начин, че ти ще започнеш да намираш липсващите малки парчета – дори най-важното да е там, ако ти не се фокусираш върху него, то просто ще избледнее и ще изчезне от погледа ти. Ще виждаш недостатъци, дори и да не са там. Ще ги създаваш.

И когато започнеш да търсиш следващия перфектен и той покрие всичките ти вече изкривени критерии за перфектният човек, той/тя ако няма онова най-важното, ти пак ще изиграеш същия сценарии.

Тези, които знаят (усещат със сърцето си, не ума) кое е онова най-важното, което искат, винаги и въпреки всичко ще успяват да намерят правилния човек. А най-правилния ще е този, който види и теб за правилния.

Правилният човек ще е такъв заради теб, заради твоя вътрешен свят. Правилният човек е този, който искаш да е до теб и който иска да е до теб, без страх, без задушаваща нужда.

Ако един човек го е страх да бъде с теб, а друг не го е. Тогава кой всъщност предизвиква този страх? Кой го създава и къде съществува?

Ако някой го е страх да е с теб, не трябва ти да си отговорен за преодоляването на този страх. Човекът до теб готов ли е да намери начина и да предприеме действията, без оправдания и оплаквания, за да успеете заедно?

Виждаш ли, аз за една година намерих идеалната, намерих перфектната, намерих и жената, която има баланса, който винаги съм искал. Коя е правилната?

Ето моят отговор: Тази, с която съм и която е с мен сега в този момент. Това е правилната жена за мен. Стари и бъдещи не съществуват, като опция.

Всичко си е където трябва и както трябва. Защото ние избираме да е така.

Ние се избираме един друг. А когато избираме един друг, ние всъщност избираме и себе си, като правилния човек за отсрещната страна.

И най-смелото нещо на света е да изживееш избора си. Дори и нещата да не се развият, както си си ги представял в началото.

От малки сме учени, че да грешим е нередно и носи неприятни последици. А реалността е, че не е точно така за всяко нещо и всяка грешка.

И просто страхът от това нещата да не се развият по начина, който първоначално сме рисували в умовете си е най-голямата спънка.

И най-важната, резултатна и ефективна стъпка, която всеки може да предприеме във връзките си е…

…да комуникира.

Комуникирайте първо със себе си. Разберете какво искате и какво не искате.

След това комуникирайте с партньора си. Какво иска той/тя? Какво не иска?

Говорете за това как виждате бъдещето си… всеки за себе си… и заедно.

Говорете за всичко, мамка му! 😀

Сами… едностранно… никога няма да разберете дали даден човек е правилен за вас. Запомнете това!

Комуникирайте, задавайте си посоки и вървете натам. В тези семпли дейности ще си проличат останалите неща.
Ще разберете с какво сте ОК и с какво не сте. И ще намерите решения. Ще знаете какво да правите.

Опознавайте се и се развивайте.

По-добре да знаеш и да се уверяваш, отколкото да фантазираш и да се надяваш. 😉

В следващата част ще ви разкажа за някои от най-важните ми уроци в живота. Уроци, които съм научил, когато съм бил съм с Идеалната… и с Перфектната… и с Мис Баланс.

Край на четвърта част…

→ Част Пета (очаквайте скоро)

Абонирай се за имейлите ми, за да те уведомя, когато публикувам част 5, като кликнеш тук.

Подобни статии

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.