Това ли е правилният човек? [част 5] “Изпепеляващата и Безусловната любов”

← към Първа Част
← към Втора Част
← към Трета Част
← към Четвърта Част

В тази част ще малко повече лични осъзнавания и гледни точки. Моля, не приемайте моите мнения като стандарт или отговори за вас. Има принципи, които важат за всички нас и всички взаимоотношения, но има и неща, които са субективни и специфични за всеки един от нас. 😉

Какво научих от Идеалната, Перфектната и Мис Баланс?

С идеалната се докоснах до най-важното и се научих да обичам – да пускам, да приемам и да отдавам.
Урока не беше лесен. Помня, че с нея болеше. Болеше да съм с нея. Болеше и да не съм с нея. Всичко беше супер с изключение на две неща. Аз имах нужди, а тя точно тях не можа (или не се впусна) да задоволи. Защо? Тогава нямах отговорите. Сега обаче знам и разбирам.

Както аз, така и тя имахме да научим някои важни неща за себе си. Това някои хора наричат кармични връзки. Те са възможност да изчистим стара негативна карма. Дали собствена и предадена от предците ни, няма значение. Много хора не улавят тези възможности, а повярвайте ми, на всеки се дават.

Това, че не покри важни за мен неща (нужди) беше супер. Точно това ми трябваше, за да видя нуждите си. Тя натисна едни от най-големите ми копчета. И така успях да ги трансформирам и да си взема урока. Най-вече защото погледнах с нагласата, за която говоря в тази статия, а не се оставих на първичните инстинкти да ме завладеят и водят. Да, имаше моменти, в които отпусках юздите, заради болката си, но бързо се улавях.

Когато се влюбиш силно и имаш нужди, с които е нужно да се справиш, мислиш че никога повече няма да дишаш нормално.
Обаче когато превъзмогнеш нуждата и дадеш свобода на човека срещу теб и на себе си, сякаш прохладен свеж въздух изпълва дробовете, ума и сърцето ти с облекчение, чистота и свобода.

С перфектната научих, че дори всички критерии (на ума и опита) да са изпълнени, ако онова най-важното го няма, няма да има движеща сила или триене… който, както иска да го разбира. Просто нямаше искра. Тя покриваше всичките ми изисквания, критерии и желания… на външен вид, като характер, ценностна система и като душа, но просто нещо липсваше.

А мис баланс – тя имаше онова нещо. “Онова нещо” за всеки може да е различно. За мен то е нещо като специфичен живец в отсрещната страна. Като сила, която иска да се разгърне в света. То е нещо, което всеки от нас може да си усети в някои хора. Покриваше и всичките ми „критерии“.

Знаете ли какво ми казва тя веднъж, когато й казах обичам те?
„Ти обичаш себе си и нямаш истинска нужда от мен.“
По-истински думи не съм чувал. И да, толкова много се обичам, че искам най-доброто за себе си.

Видях я в нейната истинска същност, с всичките й страни, когато е себе си …истинска… и видях най-доброто за себе си в нея. Обичах я такава, каквато е. Обичах и това, което тя искаше да бъде.

Обичах и начина, по който действа, за да бъде. Май обичах всичко в нея… заради себе си. Нямаше задушаваща нужда, фантазии или страхове, имаше едно освобождаване – просто бъдене.

Какво тогава се случи?

Просто установихме, че не гледаме в една посока.

Научих десетки малки и големи, но ценни уроци, с които не просто научавах какво искам и какво не искам в живота си, но по-важното – какъв мъж искам да изградя от себе си.

Защото реално не можеш да искаш от живота нещо по-добро, ако не подобряваш себе си.

След тях (трите) в живота ми започнах да привличам все подходящи и качествени жени. Разделите са били или заради различна визия за бъдещето или малко, но важни несъответствия в ценностната система относно някои ежедневни неща. Но всички останали критерии, винаги са покрити. Външен вид, характер, излъчване и т.н. Все готини (за моите очи и сърце) жени.

Все още мислите, че всичко опира до човека отсреща (ако така сте мислили преди)?

Дали не ти трябва просто човек, който те е избрал, има онова най-важно нещо и е готов да се развива заедно с теб, заради себе си… не заради теб.

Любовта не е нещо, което намираш в другия. Тя е глагол. Тя се прави. Тя е да казваш, показваш, действаш и излъчваш. Ти си една малка централа за произвеждане на любов и само ти можеш да решиш дали да я включиш или не.

Любовта е резонанс. Обичаш друг човек, когато вибрирате на една честота. Наслаждаваш се на споделянето и комуникирането. Вашите чувства са синхрон. Дори понякога няма нужда да говорите, просто споделяте вибрация, споделяте чувства. Усещате се един друг. Но пак повтарям – понякога. Има много хора, които си мислят, че като са с един човек определено време и от там нататък, няма нужда от говорене, споделяне, разяснения и т.н.

Любовта не е трудна, когато човек е отворен. Лесна е. Достатъчно е да се получи резонанс между двама души и всичко започва от една искра. Един сигнал, че там има нещо… без нужда. Може да е от пръв поглед, първа-втора среща или след месец. Всеки се отпуска и отваря с различно темпо. И когато стане този резонанс, любовта просто започва да се лее между двамата. Няма нужда дори да се изказва. По очите се познава. Просто се вижда в погледа между двамата. Всеки от двамата знае за другия.

Рядко се случва в един и същ момент между двамата обаче. Единия може да е готов по-рано от другия. Тук е ключов момент, в който се разбира дали първия е влюбен или изпитва нужда от любов. Любовта се дава, тя не се изисква. Ако обичаш някого, даваш свобода да бъде себе си и да се отвори към теб със собствено темпо и по собствен начин. Не притискаш. Не изискваш. Не претоварваш с прекомерно даване на внимание или неща. По другия може да четете, ако прекалявате.

Това са нормални неща. Когато някои хора се отворят към някого, искат най-доброто за него/нея и просто започва едно обливане, което понякога може да дойде в повече, ако отсрещната страна все още не е на същото ниво. Просто в теб се отключва нещо, което те кара да цениш, че този човек е в живота ти. Цени човека, но без нужда да се доказваш… излишно.

Или ще се отвори или не. Каквото такова. Не можем да контролираме другите хора.

И разбира се щом сте синхрон, тогава може да имате чудесна връзка. Колко ще трае тя и как ще еволюира обаче, зависи от двамата.

Защото всяка връзка има 3 главни фази.

  1. Първоначалното привличане (искрата)
  2. Влюбването
  3. Съвместния живот

Има малко повече, но в повече подробности обяснявам в курса ми “Алфата в теб”. Тук, в тази статия давам голямата картинка и някои важни осъзнавания, които смятам, че повече хора е добре да са наясно с тях, за да имат по-добра отправна точка и основа за развитие. А вече сме в 5-та част. 😀

Както и да е, разбирате ме. Продължава…

В последните 5-6 параграфа говорих за първите две фази.

Но сега ще направя разлика между вторите две, защото много хора имат нужда да разберат това. Знам, че аз преди години имах нужда от този урок.

Влюбване и Съвместен живот

Любовта не е всичко. Не е достатъчна.

Прощавайте, ако разбивам рамките на някого. Просто не е.

Забравете за 99% от романтичните комедии и драмите. Помнете, че те са по сценария на някого. И в повечето случаи – измислени истории. Тоест фантазията на някого. Вие пишете собствения си сценарии. И в живота има принципи и правила, на които всеки от нас служи… или им се противопоставя… и не можем да ги променим. В природата на хората също има неща, които просто е нужно да приемем… без бой. 😉

Запомнете нещо. Влюбването между двама души е само сигнал. Не е постигната цел. Не е превъртане на играта 😀

Влюбването може да е старт на нещо, но то може да има и неочакван край. Това, че сте влюбени с някого по никакъв начин не означава, че вие или другия няма да пожелае да излезе от връзката. И това не винаги означава, че любовта е изчезнала. Просто има и други неща понякога.

А понякога просто начина ни на изразяване на любов не е правилен или не си пасват.

Всичко зависи от това кой как изразява любовта си. И затова ни служат уроците от всички взаимоотношения. Да ни научат как да я изразяваме по най-добрия (за всеки от нас) начин.

А комуникацията е начина да разберем отсрещната страна по какви начини оценява изразяването на любов и по какви не.

И тук вече се вижда как преминаваме в следващата фаза – съвместен живот. Можем да го наречем обичане. Ако влюбването е сигнала, химията, то обичането вече е поведението. Нашите действия.

Не става дума просто за привички, ежедневни навици и дреболии. Става дума за отдаване и приемане. И за баланса между двете.

Защо любовта се оприличава най-често с отдаването и приемането? Защото едно от нещата, които ни карат да се чувстваме щастливи е когато сме от полза… и оценени. Следователно любовта между двамата вирее и се развива, когато сме от полза, както за себе си, така и за другия. Затова думите партньорство и екипност са често срещани в успешните връзки.

Да сме от полза може да значи да помогнем, просто да сме там присъствено или дори да дадем пространство, защото във всички от тези случаи, ние даваме, а отсрещната страна приема и използва даденото за себе си.

Но както споменах в другите части, нужно е да има баланс. Не може само единия да дава. Не става дума да се дават едни неща и да се очаква точно същото от другата страна. Понякога са различни. Единия може да цени едно нещо повече, а другия да цени друго нещо повече. Тези неща с баланса вече се комуникират и усещат във всяка връзка.

Любовта е нагласа (състояние на ума, тялото, поведението и сърцето). Нагласата ни насочва да действаме по определен начин и този определен начин на действане ни води към специфичен човек или среда от хора. И след това помага на тази централа за любов (нас) да живее и се развива по-добре.

Така, че дали чувството на любов е към човека отсреща или всъщност е към теб?

Не е ли любовта към себе си това да искаш най-доброто за себе си и да предприемеш нужните действия, че да го получиш?

Правилният човек ли търсим или правилният/правилната себе си?

Това са въпроси, които е хубаво човек да си зададе. Но ето някои въпроси, които всеки човек задължително е нужно да си зададе.

Би ли излязъл/а със себе си?

Ако да, защо?
Ако не, защо?

А би ли обичал/а себе си? Или обичаш ли себе си?

Ако да, то как?
Ако не, то как?
Внимавай, това са хлъзгави въпроси.
Въпроса по скоро е: Как показваш любовта към себе си?
Не какво искаш за себе си… от себе си, от другите хора или от живота.
А какво правиш за себе си?

Това е въпросът, който да си задаваме. Този въпрос ще насочи вниманието ни към единственото нещо, което привлича други хора, а именно… самите ние.

И в зависимост от това дали и как работим върху себе си, определя какви хора ще привличаме в живота си. Чак тогава можем реално да преценим дали даден човек е “правилен” за нас. Когато имаме да предложим стойностна личност от наша страна.

Има една приказка из онлайн пространството:
“Определяш стойността си с човека, който избираш до себе си.”

Еми да, ама не точно. Аз затова в страницата си не пускам всички познати цитати и мисли, които се въртят в пространството. Защото имам собствено мнение, стандарти, преценка и ценностна система. Не съм съгласен с всички мисли и мнения, дори на хората, на които се възхищавам. Както и да е.

По-скоро (според мен):
“Можеш да избереш човека до себе си, според стойностната личност, която си.”

Първия цитат предполага, че човек може да избере, когото си пожелае и така определя стойността си.

Да, не е проблем да спечелиш човек, който е “по-висока летва”, въпроса е ще можеш ли да го задържиш. Ще вдигнеш ли нивото си достатъчно бързо, ако е твърде ниско, според този човек?

Моята гледна точка (втората мисъл) поставя отговорността за стойността ни върху нас самите, а не върху хората, които са в живота ни. И колкото по-стойностен човек ставаш, толкова по-стойностен човек можеш да избереш. Защото нека сме честни. Тия неща се усещат. И ако единия работи със себе си и вдига стойността си постоянно… еми няма да има огромно желание да е с човек, който си стои на едно място. И като стойност нямам предвид кой колко пари изкарва. Имам предвид ментална нагласа, поведение, стремежи, смелост, комуникация, отговорност… любов към себе си.

Хора, които не работят със себе си обикновено се опитват работят върху връзката си.

А пък връзка се развива, когато и двамата работят със себе си. Не работиш върху връзката си. Работиш върху себе си.

Когато работи със себе си, тогава можем да бъдем и даваме по-доброто или най-доброто себе си. То не се случва от присъствието на някой в живота ни. Някой може само да ни вдъхнови, но ние вършим работата.

Ако дадеш най-доброто от себе си. И другия човек даде най-доброто от себе си. Ще има синергия, израстване, взаимно даване.

Като казах взаимно даване се сетих и за ще няколко мощни въпроса:

Защо влизаш във връзка?

За да дадеш или за да получиш?
Този, който е отключил любовта в себе си и към себе си, иска да дава. Да споделя.

Който не е, влиза, за да получава.

Започни да обичаш себе си. И да показваш любов към себе си. И да споделяш тази любов.

И ако нещо не ти е ОК, вземи си време и пространство да поработиш със себе си. И се върни отново с по-добрата версия на себе си. Не е правилно да очакваме отсрещната страна да ни оправи, излекува или разреши нещо, което си е вътре в нас. Може да помогне, ако има капацитета, но ако не, по-добре се отдръпни просто за малко. Ден, два, седмица, месец. Колкото ти е нужно. Защото реално, ако не се грижиш за себе си, как ще можеш да даваш на другите?

Ох, мога да пиша много по темата. Но затова съм създал курса “Алфата в теб”. В него е всичко и постоянно го обновявам с казуси на участници или нови гледни точки относно конкретни ситуации, проблеми и решения.

Някои хора ме питат защо не напиша книга. Ами защото книгата ще я напиша веднъж и ще се дразня, че не мога да я допълвам с информация. А в курса мога. Та, затова. Иначе имам 3 книги почти готови. Само дооправяне и редакция им трябва, но материалите са вътре. Просто нямам време за тях. Предпочитам да го влагам в курсовете и да помагам на клиентите ми. Затова пък са тези статии. Да дам поне голямата картинка и опорна точка на тези, на които им резонират моите материали.

Както и да е.

Щях да забравя. В заглавието съм написал нещо и сега ще го адресирам, че не му намерих място по-горе. Отнесох се с писането 😀

Изпепеляващата и Безусловната любов

Знам, че има хора, които търсят едната или другата. Или ги слагат заедно под общ знаменател. Нека каза и моето мнение по този въпрос. Може на някой да му е полезно.

Изпепеляващата любов (по мое мнение и личен опит 😀 ) – е тази, от която много боли. Тази, в която разкрива нашите нужди. Там са големите възможности за трансформация или голяма промяна в нас. Там се натискат или най-много от копчетата ни или най-големите.

Безусловната любов (пак по мое мнение) – е тази, която окрилява със свобода. Може би. Не знам. Може да си измисля трети вид любов, който ще е за свободата и т.н., но нека приемем, че е този. Просто искам да споделя, че стигнах до едно заключение относно Безусловната любов. Аз съм го споделял и преди в други материали и постове. А именно, че…

Безусловна любов има, когато определени условия са вече изпълнени.

Обичам да го казвам на клиентите и приятелите си просто, за да не попадат в капани на фантазии.

Няма човек, който ще те обича, независимо от всичко, което ще направиш. Всъщност има, но пак зависи какво точно си направил. Пак има условие. Даже не знам защо изобщо съществува този израз. Звучи готино, предполагам. Кой знае кой го е измислил 🙂

Някой безнадежден романтик, който много са го изоставяли, може би. А пък той е давал всичко. Един ден е попаднал на човек, който му дава всичко. И той го нарекъл безусловна любов. Нямам идея. Измислям си. 😀

Но виж, имаме безусловна любов към родители, деца, братя и сестри. Обаче пак. Имаме “безусловна любов” към тях, защото те покриват тези условия. 🙂

Разбирате ли сега защо я разглеждам по този начин?

Някакво условие трябва да бъде изпълнено. Дори най-малкото – да си себе си. Ако си себе си, а не се правиш на някой друг, пак можеш да получиш “безусловна любов”. Но трябва да има нещичко. Или може да не правиш нищо, но стига да не правиш други определени неща. 🙂

Ще мина към заключението си вече, за да не се отплесвам повече. Аз мога да си пиша безкрай, ама имам и други работи да правя.

Дали хората, с които се срещаме са, за да намерим правилният човек за нас или всички са, за да направим правилния човек от нас?

Обичам ли се?
Кое е най-доброто за мен?
Търсейки и намирайки най-доброто за мен, няма ли в процеса и аз да съм се превърнал в най-доброто за отсрещната страна?
Какъв човек искам да имам до себе си?
Кое е най-важното за мен?
Можем ли изобщо да имаме чувства към някого?
Или всички чувства са си към нас, просто да не го разбираме, че е така?
Дали не обичаме хората само защото те обичат себе си?

Има ли значение с какъв човек ще си, ако си щастлив, че ти си цял и пълен с него/нея?

Дали има значение, че ще намериш човека, когото искаш по всички критерии, без най-важния или ще припознаеш най-важното, което прави останалото да няма значение?

Онова нещичко, без което всъщност нищо няма да има значение. Може да си с човек, който покрива всички критерии, но да няма това нещо (най-важното) или да си с човек, който може и да е пълна противоположност на онова, което си мислиш, че искаш, но да има най-важното и то всъщност да осмисля връзката ти с него.

Кое всъщност е онова нещо, което ще осмисли всичко?

Може би тези неща са свободата, приноса и израстването. А може би няма да намерим логичен и рационален отговор на този въпрос, така че да е релевантен за всеки. Но съм убеден, че всеки може да намери своя отговор в сърцето си, защото то знае. Само трябва да го чуем… и за бога да не се опитваме постоянно да си обясним решенията му с мозъка си. То си мисли по негов си начин, приемете го и просто се научете да го чувате.

Това става с работа със себе си. Нито Аз, нито тази статия… нито “правилния човек”… ще свършат тази работа вместо теб.

Нали знаете поговорката: Когато ученикът е готов – учителят идва.

Същото важи за всяка една сфера от живота ни свързана с каквито и да било взаимоотношения.

И когато се появи учителят и усетите, че имате да научите нещо, гребете с пълни шепи. Не знаете кой малък урок ще донесе големи подобрения.

Подобряването на себе си. Любовта към себе си е ключът към всичко. И към “правилният човек”.

Така всъщност се постигат онези моменти на уцелване.

Когато ние сме готови (вътрешно го почувстваме така) – тогава се появява човек.

Искаш най-доброто за себе си и се доверяваш, че живота го има за теб. Пускаш нуждата… и просто прегръщаш любовта в себе си и се отваряш да я споделяш, без страх, но и не на всеки. Трябва да покрива условия. 😉

В тези моменти можеш да се срещнеш с точния човек, или да видиш човека до себе си по друг начин. Тогава се случват онези моменти на щастие.

И ако и двамата искате тези моменти да се случват още по-често, работете със себе си. Работете и заедно за общото. И няма какво да ви спре.

Само не задържайте съмнение в себе си. Към другия или към себе си. Излейте го. Комуникирайте. Защото съмнението… когато се задържа дълго време, без да е адресирано и разрешено… е най-големият враг на успеха, в каквато и да е сфера. Ако допуснеш то да пусне корени в теб, винаги ще губиш човека, колкото и „правилен“ да е той. И така до следващия и следващия и следващия, докато не се научиш… да обичаш себе си и да се доверяваш на живота. И че няма как да разбият сърцето ти, то просто се учи. Става по-силно.

Така, че стига сме искали идеалния човек. Нека първо станем идеалния в себе си, в ума си, тялото си и сърцето си – тогава ще намираме подходящите хора, а измежду тях само трябва да намерим готовите.

Моментите на сигурност, в които си казваш „Това е човекът!“ са още един силен момент, в който да провериш дали си цял/а в себе си или още живееш в бъдещето. В тези моменти най-силно можеш да видиш дали живееш във сега, заради себе си или отново натъкмяваш всичко, за да покриеш критериите за картината в бъдещето, която така здраво стискаш в ума си.

Както обичам да казвам: Ако не си там където искаш да си, значи не си този, който трябва да си.

Той/Тя може да е наоколо отдавна, а може и да е някъде, където до сега не сте били. Но превърнем ли се в правилният, ние просто ще предприемем едни различни действия по определен начин, които ще ни заведат до човека… или ще го привлекат.

Откъде знам ли?

Първо – ако все още не сте се превърнали в правилния човек, няма да се чувствата „Както трябва“, „Правилно“ или „У дома“, с когото и да е. Вие трябва да се почувствате така със себе си.

Второ – ако още не изживявате или не сте изживявали подобно нещо, значи още не сте направили действията, които ще ви заведат до изживяването.

Трето – когато направите дори минимална настройка свързана с ново осъзнаване, вие неизбежно ще предприемете ново и различно действие, което ще ви приближи до истинското удовлетворение.

Каквото и да е. Където и да сте. С когото и да сте.
Работете със себе си.
Показвайте любов към себе си на първо място.
Комуникирайте открито, без страх.

И не давайте да ви се качват на главите. Отдръпнете се, когато не се чувствате ОК със собствените си действия или с поведението на някого към вас. 😉

Никой реално не принадлежи на никого. Ние избираме да сме един с друг. Всеки ден, в който сме заедно, правим този избор. Затова нека не приемаме хората, с които сме се избрали за даденост.

Малко преди да публикувам статията една жена ми писа:
„Прочетох статиите ти за точния човек.
Как достигна до такива прозрения?“
Ето моят отговор:
„Просто наблюдавам себе си, без страх, че ще разбера нещо, от което ще ме заболи.“

🙂

Има и една бонус част, където ще прочетете думите на моя клиентка, която достигна до своите отговори, чрез информацията, която споделих в тази статия и след 1-2 консултации. Там ще видите почти всичко в няколко думи, през погледа на жена преживяла нещо подобно описаното в статията.
Това е от мен. Финито! 🙂

Тайните на успеха са в теб…
Иво Димитров
Декември, 2014

П. П.

Моля не взимайте гледните точки, които ви давам, като решения. Вие сами трябва да откриете отговорите за себе си. Знам, че е трудно и всеки от нас иска да получи точни и конкретни отговори отвън, но просто не става така.

Ако искате напътствия за намирането на отговори, съветвам ви да работите с професионалист, който ще ви насочва как да достигнете до вашите отговори и да развивате себе си, вместо да прекарвате хиляди часове в опити и грешки опитвайки се сами да намерите решението. За това сме тук един за друг – за да си помагаме.

Един професионалист ще ви спести много време, но не очаквайте той да даде отговорите на живота ви, просто не очаквайте, защото те ще дойдат от вътре във вас. Бъдете отворени и готови за нови действия.

Ако някой иска да работи с мен, най-добрия начин е с курса “Алфата в теб”. Дори не препоръчвам и да записвате консултация, без да сте минали през този курс. Ще си спестите време и пари.

Ето линк към курса, където може да видите няколко безплатни урока: https://ivodimitrov.pro/courses/alpha/ 😉

Подобни статии

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.