← към Първа Част
← към Втора Част
← към Трета Част
← към Четвърта Част
← към Пета Част

В тази статия ще прочетете за прозренията на жена, моя клиентка и приятелка, която достигна до отговорите си, чрез информацията в тези статии и малко лична помощ от мен.

Както се досещате, а и както съм описал в предишните части, статията е свързана с моят личен живот и опит. Статиите са адресирани, както към мен самия така и към няколко конкретни човека в моя живот.

За това на някои от вас те могат да се струват малко странни или непълни, но това е само защото не сте преживели онова, което са преживели хората към които са адресирани статиите.

Има и други, които пък идеално се припознават и намират отговорите си там или пък отдавна да са намерили отговорите си и тези статии им стоят, като потвърждение.

Може вашият отговор да се крие в тази част, а може и във всичките накуп, като цяла картинка.

А може и изобщо да не го намерите. Ако случая е такъв, знайте че просто все още не сте преживели онова, което ще ви заведе до отговора.

Така, че смело напред и преживявайте. Не чакайте и не го мислете много много.

Реалният живот

Момичето, което дойде при мен за консултация, искаше да поговорим за работата, призванието и мисията в живота й. За да не разтягам нещата, само ще кажа, че това, за което беше дошла изобщо не беше това, за което беше дошла. 🙂

През цялото време тя постоянно изместваше темата към връзката й, колкото и да се опитвах да държа фокуса към целта на консултацията. Установих само след няколко нейни отклонения, че тук не става дума за работата и призванието й 😀

Ставаше дума за връзката, поне до онзи момент. С времето и още няколко срещи разбрах, че става дума за нещо още по-дълбоко. Тя беше изпълнила всички условия, за да има онова, което иска, но все пак го нямаше.

Нещо пречеше. Само за няколко седмици, няколко срещи и няколко разговора по телефона, не малко количество сълзи, смях, болка и осъзнавания, стигнахме до корена на нещата. Ще разберете кой е той в нейните откровения и мисли в следващите редове. Приятно потапяне в мислите на едно момиче.

Откровенията:

Когато бях на 4 години и ме питаха: „Каква искаш да станеш като пораснеш?“, аз винаги отговарях: „Майка!“.
Винаги съм търсила любовта, перфектния човек, с когото да създам семейство. С опита и връзките успях да създам и перфектния образ за него. Научих какво е важно да притежава, как да се държи, как да мисли… Научих се и каква трябва да бъда аз.

Моят опит… и осъзнаването ми:
Перфектният човек е този, който иска най-добро за теб, този, който те кара да бъдеш жена, който те кара да се развиваш, който е готов да те пусне, за сбъднеш мечтите си.

Перфектният човек е този, който ти се възхищава, този, който те харесва такава, каквато си. Който иска точно ти да бъдеш майката на неговите деца.

Перфектният човек е този, с когото свободно можеш да експериментираш, да изследваш части от себе си. С него е приключение и спонтанност. Като детска игра, безгрижност, въображение, без да мислиш за края. Когато си с него, целият свят не съществува, тогава сте само ти и той в безвремието и нищо друго няма значение.

Любовта е да танцувате голи с душите си. Той може да бъде дълго мечтана приказка.

Той е и учител, който спокойно дава да си откраднеш от неговия опит и същевременно черпи от твоя.

С него можеш да си говориш с часове на сериозни теми, може да си говорите дори глупости, да се шегувате, да се забавлавате или с часове да си мълчите, той те разбира, с него има комуникация, диалог, той ти дава обратна връзка, заедно наблюдавате, разсъждавате, търсите, намирате. Всеки се стреми да разбере гледната точка на другия и да я погледне през себе си. Всеки има стремеж към развитие. Мислите ви са в синхрон. Допълвате се, а същевременно сте толкова еднакви. Той те подкрепя и се вълнува от твоите интереси. Синхронизирате възгледите си за живота. С него няма игра на его, всеки се стреми да дава повече от другия, да обича повече от другия.

Перфектният човек е този, с когото няма ограничения. Сексът е изкуство, с него може да бъде вълнуващ, да влизаш в роли, да осъществяваш дори и най-скритите си желания, а същевременно да нямаш маски пред голотата. Необичайни места и без задръжки.

С него любовта е взаимно преживяване, синхронност, хармония и баланс. С перфектния човек любовта е партньорство. С него си себе си в пълния си потенциал. Не обричаш бъдещето, нито на провал, нито на успех. Просто си тук и сега и се наслаждаваш на всеки момент, на всяка целувка, на всеки допир, на всеки поглед. Поглеждаш в очите му и виждаш безкрайност, виждаш и отражението на своята безкрайност в погледа му. С него се чувстваш принаделжаща, нужна и обичана.

Той е огледалният ти образ, твоят мъжки вариант, твоят баланс!

Аз го срещнах. Точно този, перфектния, като по поръчка. Цял живот го чаках и точно, когато имах нужда от него, той се появи. Знаех, че е той, усещах го и бях готова за преживяването.

Той беше моят баланс, но аз не бях неговият. Целият ми свят се срути, знаех, че трябва да го пусна, знаех, че не трябва да го ограничавам, знаех, че искам да бъде щастлив. Страхувах се да го изгубя, моя Г-н Перфектен. Аз преборвам страха, когато го допусна, когато повярвам, че точно това, от което се страхувам, ще се случи. И го направих, пуснах го. Известно време, се чувствах смирена, че може би не е той, вярвах, че има друг Г-н Перфектен… Докато не го видях пак и той ми описа своя баланс, описа ми как се чувства с нея – все едно описваше моето чувство към него. Питах се какво не правя както трябва, къде бъркам… Нима той не вижда, че с мен не е по-различно, отколкото с нея. И тогава ми просветна – той говори за мен, естествено, просто искаше аз да го пусна, защо се бях обсебила от идеята. Това беше урокът. Това трябваше да бъде урокът, всичко си пасваше. Толкова бях щастлива, с Г-н Перфектен щяхме да бъдем заедно, защото бяхме създадени един за друг, аз бях направила всичко, за да се случи, бях изпълнила всички условия, бях го пуснала, не бях обрекла бъдещето, бях в сегашния момент, държах всичко под контрол.

Но Тя все пак съществуваше, имаше си име и беше реален човек. Аз не бях Тя.

Светът се срути за втори път. Целият свят отгоре ми. Два пъти се бях излъгала, е това не ми се беше случвало… Най-накрая пуснах болката, пуснах емоцията, която предълго време удържах. Чувствах се сама, имах нужда от него! Защо? Защо ми се случва? Какъв е урокът, да срещнеш този, когото си чакал цял живот и той да не се окаже твоят човек?

И тогава осъзнах, че не ТОЙ беше моята цел. Моята цел беше да бъда майка, причината, заради която го търсех толкова много. За мен беше важно да създам любяща среда за моето дете, основа, върху която то да стъпи и да се изгради, затова ми беше нужен ТОЙ. И целият ми живот се въртеше около това, накрая нищо друго нямаше значение – само да бъда майка. Осъзнах, че толкова съм се вкопчила в тази идея, че тя се е превърнала в най-големия ми страх. Страхувах се, че щом няма Г-н Перфектен, аз няма никога да бъда майка. Най-голямата ми мечта, моята цел в живота, беше моят СТРАХ. Страхът, от който аз трябваше да се освободя, да го допусна.

Г-н „Перфектен“ не съществува, никога не е съществувал и никога няма да съществува. Няма перфектни хора, има перфектни илюзии. Илюзията е маска на страха. Докато не осъзнаеш кой е твоят страх и не пуснеш контрола, винаги ще търсиш „перфектния“ и винаги ще го намираш. И никога няма да си наистина тук и сега, да имаш реална връзка с човека срещу теб. Когато наистина се пребориш с демоните вътре в теб, имаш реален шанс да си жив и осъзнат, да израснеш.

Не край. Начало – както обичам да казвам. 🙂

Това бяха думите на това момиче. Нейният опит. Нейните мисли. И нейното осъзнаване накрая.

Ето и няколко думи за работата ни с госпожицата (или поне беше такава тогава, преди години, сега вече е госпожа… и майка 🙂 ):

„Препоръчвам Иво Димитров на всички търсещи, които са готови да намират! Той е инструментът, онази липсваща частица, която знае точно как да си застане на мястото. Намирането става, чрез задаването на единствените въпроси, които те отвеждат навътре в себе си, а той знае точно кои са те. Той няма готови отговори, защото единствените правилни отговори са лично наши, собствени, той знае къде се крият те и всеки сам избира, дали да ги намери. Той е вътрешният ми глас, той е светлината, от която имах нужда, за да видя себе си.“

Мислех в края на тази статия да напиша едно обобщение на споделеното във всички части до момента, но смятам, че заслужава своя отделна част. Последна, седма част. Пък и 7 ми е едно от любимите числа 🙂

В това обобщение ще бъда максимално кратък и ясен. До мен достигнаха и няколко лични истории свързани с тези статии и като следствие от тях ще адресирам неща, които явно някои хора не разбират напълно и използват статията ми да оправдават деструктивното си поведение към други хора.

Така че, до скоро 😉

П. П.
Ако някой иска да работи с мен, най-добрия начин е с курса „Алфата в теб“. Дори не препоръчвам и да записвате консултация, без да сте минали през този курс. Ще си спестите време и пари.

Ето линк към курса, където може да видите и няколко безплатни видеа: https://ivodimitrov.pro/product/alpha/ 😉

Край на шеста част…

→ Ще има ли седма? Незнам и аз. Ще видим.

Курсове и Коучинг за хора, които искат повече от живота и бизнеса.